Правиш логика, която сякаш иска да наподоби метода на изключването. Този метод има изискване: Посредством изключване остава само една възможност, която сама по себе си остава недоказана, но се приема за доказана поради единственост. Тук е въпросът: Изчерпани ли са всички клонове на възможната логика?

Ето, как например, в твоята логика има допускане, че Хъбъл е определил или е разполагал с данни и за разстоянията, включително. Неговата (и твоята) логика се основава не само на логично допускане за различни и известни относителни скорости (доплерово отместване), но и на допускане за различни и известни разстояния.

А твоята логика не следва ли да е приложима за относителното движение между кои да е два от наблюдаваните обекти (галактики)? Знаеш, че ако скоростта на А спрямо О е Va и ако скоростта на B спрямо О е Vb. От положението на О e известен ъгълът между проекциите на скоростите определени като Va и Vb, в направления радиално спрямо О. Същото е определено (някак си?) за разстоянията, съответно - rAO и rBO. От ъгъла на двата вектора се определя взаимното разстояние rAB. Какво заключават данните на О за относителното движение на A спрямо B? То също ли е равноускорително?

Та, първият въпрос е, как е определено разстоянието от Земята до съответните галактики - една по една? Вторият въпрос е, определената относителната скорост на съответните галактики спрямо Земята взета ли е като вектор с посока или е използвана като скалар в логиката? Третият въпрос е, наличната информация изчерпва ли възможностите, за да се установи, че методът на изключването е приложим? И най-накрая, ще поставим въпроса на темата, това че някои обекти се отдалечават един от друг, води ли до извода, че "Вселената се разширява", не че обекти от Вселената се въртят взаимно и като определена част поток от целокупния поток има характер на взаимно отдалечаване, разширение на част от потока като излизащ от стеснение (циклони и антициклони и допирателния им тримерен участък, образуващ поток)?