Математически и иначе всичко би си било наред, ако е изпълнено само едно условие:

Всички хронологично свързани състояния на кой да е обект (т.е. на всички, без изключение) са съхранени в памет, като взаимното местоположение е строго отговарящо на хронологията на състоянията и всички състояния (т.е. от безкрайност до безкрайност) са трайно налични, тогава адресирането (наименоването на координата) на кое да е състояние е идентификация по координатна ос.

А когато тази ос бъде употребена като трансформацията на коя да е пространствена ос, то полученото комбинирано пространство ще нарушава законите за запаз... съществуване. Това пространство е непроизхождащо еднопосочно от себе си. Нагледно, когато се опиташ да ползваш обратната на немонотонна функция, обратната не е еднозначна, следователно не е функция.