Добре. На мен знания за това, кой кога направил експеримент не ми са толкова интересни, колкото защо го е правил, е как го е замислял този експеримент и т.н.

Та, ти кажи, като измерваш теглото на един пъпеш, с какво го съпоставяш? - с подобен обект. Аджи ба, каква ще бъде приликата с кантар за мерене на теглото на един метър^3 въздух? Какви са необходимите условия за съществуване на измерване с построения уред? Като разберем тези разлики, ще открием, че скорост на влак и на пренос на вълна имат еквивалентно значение - закъснение за изминаването на единична отсечка, но измерването на приближаването на влак и измерването на приближаването на вълна изисква различни подходи.

Но преди да открием колелото и да го използваме за тахометър, вече ще сме се запитали за условията за съществуване на такъв уред. - Понеже сме умни неандерталци, вместо да очакваме че рано или късно ще натъкнем на такъв метод, дето си расте на слънце, ще седнем и ще започнем:

Необходими за измерване на скорост:
- Наблюдаемост на градиента на разстоянието - условието е: проводимост на импулс - обмен на енергия с обекта в относително движение.
- Съпоставяне с подобен обект с известен градиент.
- Скорост на наблюдението (обмена на импулс) - крайна? Оопс! Фнимателнофс, Седларов!


Градиентът на разстоянието? Този градиент може да се измерва само за крайни разстояния, чиято промяна е много пъти по-бавна от скоростта на предаване на импулс.

Предполагам, че след този постинг ще се преосмислят фасулските методи за измерване на "скорост на разпространение на светлина".

Има такива методи, но ограниченията не изглеждат съвсем фасулски. - Специално - наблюдаемостта. Закъснението на светлината може да се съпоставя само спрямо втори лъч светлина и нищо друго.

Пример - втори лъч светлина, получен от същия источник, който изминава едно и също разстояние по едно и също направление с първия лъчи, но през различни среди, защото иначе и двете закъснения са неразличими. Това измерване сравнява епсилоните на двете среди, и не измерва скоростта на нито един от лъчите спрямо наблюдателя.

Втори метод: Стояща вълна спрямо наблюдателя, която дефинира размера на отсечка. Падаща вълна, чиято честота има зависимост от относителната скорост спрямо стоящата при наблюдателя вълна - Доплеров метод. Този метод също не измерва пряко скоростта на разпространение на светлината. Този метод регистрира наличието на информация за относително движение.

Досега нито един експеримент не е регистрирал относителната скорост на приближаване на фронта спрямо наблюдател. Всички експерименти дават една и съща стойност за това, което се мисли, че е възможно да се съпостави на скорост на разпространение. Но съпоставянето в действителност е със скоростта на обмен на импулса, което е точно определено за конкретния наблюдател и относно него има само една единствена възможност за скорост на този обмен. Това няма нищо общо със скоростта на преминаване на вълновия фронт през постановката на наблюдателя.

Следствие: някои наблюдатели, могат да виждат рентгеново излъчване с просто око, но някои наблюдатели могат да не виждат нищо. - Черни источници с полужителна маса и температура, които взаимодействат с видими обекти, но не и с конкретен наблюдател. Т.нар. "дупки" поради грешно разбиране на същността на наблюдаемостта.

С Поздрав!

Редактирано от Bpeдитeл на 02.08.05 18:13.