Здравей vvva4,
>>>
Какво имаме за началото на вселената?
Обема -малък
Плътността- голяма
Температурата- голяма
Масата- голяма
<<<
Какво всъщност ти разбираш под понятието начало ?
Без да разясниш това не можем да говорим за каквото и да било щото ще се разминаваме в понятията .. едни от нас ще говорят за чам-съкъс апа други ще подразбират че става дума за съчи-кабруз..
Аз например не приемам на сериозно всякакви теории които приемат че реално може да има начало на битието .. сиреч и на вселената със всичките и физични и недотолкова физични тертипи.. За мен онова място в теорията на големия взрив дет се споменава че това било начало си остава само един сбъркан фаил .. с противоречива логига и неизяснени понятия .. шашавизъм някакъв си.. щуротия до шия...
Та по добре ще е докато не сме намерили опитно че закона за съхранението е неверен да си мислим материята като несътворима и неунищожима .. демек безначална в съществуването си .. от тук и безначалие в съществуването на вселената съставена от същата тая несътворима материя.. При това положение схващаш че на големия взрив ако в действителност е имало такъв трябва да глераме само като на етап и нищо повече.. нищо и никакъв етап в съществуването на вечното...
>>>
Един обект с голяма маса има и голяма гравитация / ще казвам гравитационно поле/особенно, ако плътността му е голяма, а размера малък.
<<<
Голямо и малко не са абсолютни количественни мерки и те нямат смисъл по отношение на вселената докато нямаме с какво друго да я сравним.. Вселената не е нито голяма .. нито малка .. тя просто е голяма колкото една вселена..
>>>
Голямото грав поле определя и формата му, тоест то/ полето /няма да позволи друга форма освен идеално кълбо
<<<
Тук нещо не е наред.. Ти приемаш че вселената е с форма на кълбо от което даже чисто хипотетично може да се продължи движението вън от кълбото .. демек "по нататък".. Не е ясно при това дередже защо спираш вселената именно до тази "външна " повърхност на това кълбо а не приобщиш към нея и съседното пространство дето е "по-нататък" ?... Аз например не съм съгласен с такива субективно прекарани граници са заобляне на вселената.. Вселената просто няма външно пространство.. тя е всичкото пространство.. вън от нея няма нищо.. нищичко .. в това число и пространство което пък е качество ма вселенската материя.. Така че ще е хубаво като първо приближение топологически да разглеждаш това твое кълбо свиващо се към повърхноста си в точка и по такъв начин унищожаващо възможноста за граница с нещо такова като външно пространство.. Доста необичайно е да се мисли такова пространство .. но за да ти е по лесно мисли си че понятията "навън" и "навътре" за вселената са тъждественни ... с две думи когато се движиш във вселената уж в посока навън ти се движиш всъщност навътре .. винаги и само навътре ... навътре до дупка... Когато все пак схванеш че "навътрето" свършва в някаква точка и слет това продължава пак навътре та до друга точка ще се примириш с мисълта че вселенското пространство клетото си няма "навън".. че си има само навътре...
Айде за сега толкоз..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/