Проблемът на динамидите е именно това, че ЕДНА заредена частица може да ги раздели, стига да има достатъчно енергия.

А това води до много интересни (и неверни изводи). Най-простия е, че може да се определи абсолютното движение спрямо динамидите, или с други думи, пространството не е хомогенно за някои експерименти.

Прост пример: нека земята се движи със скорост V относно динамидите. Тогава енергията на частица, раждаща двойка електрон-позитрон по посока на движението на земята ще е по-малка от същата енергия за създаване на двойка, ако частицата се движи в обратна посока. Демек ще имаме разпределение на праговата енергия в зависимост от посоката на експерименат в пространството.

На тая база може да се организира и перпетуум мобиле, като създаваме двойки частици по посока на движението на лабораторията, и после ги анихилираме, като използуваме излишната разлика в енергията :)

Друго следствие е, че гама лъчи с енергия по-голяма от тази за раждане на двойка електрон-позитрон не може да има. Всяка такава гама-частица на много малко разстояние ще предизвика пак разкъсване на динамидите и раждане на двойка.

А това подбива принципа на относителността, на който се гради СТО и която Рангелов приема в своята теория. И т.н. :))