според бълнуванията на рангелов, пространството е нещо като кристална решетка, направена от тези динамиди. доколокото си спомня, в даден възел има два ЕЛЕКТРИЧЕСКИ заряда - положителен и отрицателен. когато наблизо преминава заряд, то отблъсква едноименния и привлича противоиположния, които от своя страна правят същото със съседите си. изключително примитивно измислено бих казал от тук според рангелов следват всички физини закони, което разбира се няма нищо общо с истината. всъщност не само че физичните закони не следват, но дори това не е никаква аксиоматика, за да следва нещо от нея. рангелов никога и никъде не е дал точно правило на което се подчиняват координатите на тези елементарни заряди. от една страна, минаващ заряд може да ги раздели, тоест едната компонента е електрическото поле, но от друга страна някаква мистична сила ги държи все около възлите на кристалната решетка. рангелов нищо не казва за тая мистична сила. да беше казал поне че това са малки бели ластичета, та теорията му да образува валидна аксиоматика, че да можем да кажем че не е вярна, но той нищо такова не казва, тоест сега теорията му е просто купчина бълнувания на които не може да се припише свойството верен/неверен.
и това се отнася за всички писачи на алтернативни квантови модели. повечето от тях въобще не стигат до валидна аксиоматика, да не говорим за вярност.