pi, въздържай се от квалификации. Само на geri позволявам да ми говори така, защото той ми е любимият опонент. Не стига, че не разбираш нещата, а държиш и неприличен тон. Това не е тон на човек, който иска да научи нещо.

“е и? М' ще си вижда своите часовници синхронизирани, докато М ще вижда часовниците на М' като несинхронизирани. Къде е противоречието. Това че машиниста ще чува свирката на влака в до, а някой на перона ще я чува в ми, противоречие ли е?”

Противоречие ще е, ако този на перона започне да твърди, че машинистът чува свирката в ми.

Точно в това се състои цялата ми критика на СТО. Ако адвокатите признаят, че на М само така му се струва, че М’ вижда часовниците си несинхронизирани, а те всъщност са синхронизирани, всичко ще е наред и аз няма да имам нищо против СТО (от СТО в такъв случай физиката няма да има никаква полза). Попитай geri обаче, така ли мисли.

“бъркотията е единствено в твоята глава. отдавна съм се убедил.
отново повтаряш глупости на търкалета. М не прави изводи за М', не и преди да приложи трансформации. М наблюдава единствено от своята си гледна точка. М вижда движещете се часовници като несинхронизирани и толкова.”

Пак казвам, дръж се прилично и не нарушавай добрия тон. Не стига, че не си прав, а се държиш както не трябва.

Напротив, М в задачата на Айнщайн прави изводи за М’. Тъкмо в това е проблемът. М прави изводи за М’ използвайки погрешен критерий (погрешен, когато пръчката се движи спрямо М). Ето защо, изводите на М за М’ са погрешни, което се констатира, когато същият критерий се приложи от страна на М’ (критерият приложен от страна на М’ вече е верен тъй като пръчката не се движи спрямо М’.)

М наистина наблюдава единствено от своята гледна точка, но СТО има претенциите, че го снабдява с инструмент чрез който да прави изводи за това какво виждал М'. Както казах, въпросният инструмент (критерий) предоставен от СТО, не върши работа защото дава погрешен резултат, подобно на криво огледало – инструментът (критерият), който СТО предоставя на М прави така, че М погрешно да заключава, че М’ виждал часовниците си несинхронизирани. Че въпросното заключение е погрешно се констатира, когато от страна на М’ се приложи същият критерий (но вече вършещ работа, защото М’ е в покой с пръчката) и се установи, че М’ всъщност вижда часовниците синхронизирани, т.е. тъкмо обратното на това, което твърди М използвайки критерия.


P.S. Много интересно – когато М приложи Галилеевите трансформации и види Максвеловите уравнения при М’ изкривени, адвокатите надигат вой и искат да се приложат Лоренцовите трансформации, за да можело М прилагайки ги да видел Максвеловите уравнения при М’ както трябва (както М' ги виждал при себе си). Обаче, когато М види часовниците при М’ несинхронизирани (въпреки, че за самия М’ те са синхронизирани), адвокатите не само не се чувстват неудобно, а даже празнуват някакво ново “откритие.” Изобщо, адвокатска му работа, дето няма нищо общо с физиката.