“"От тях следва: v1’ = [(m1 + m2)/(m1 – m2)]v1 + [2*m2/(m1 + m2)]v2, което в случая е (c – 2v). Това е закон на природата – обратната скорост може да бъде само (c – 2v), ако искаме да не го нарушим. Изискването на СТО обратната скорост да е c = const нарушава въпросния закон на природата и затова СTO трябва да се отхвърли. "
Като начало, според тези формули двете тела се държат различно, докато задачата на ударът е симетрична. Пак си объркал нещо... Тежка наука е физиката, не е за всеки.”

Какво каза тук само ти си знаеш. То не ти е за пръв път да ръсиш безсмислици.

“Второ, това от постулатите на СТО че се нарушават законите на кл. физика не може да учуди никой, чудно щеше ако е обратното. Което само показва, че тези закони не са верни за големи скорости.”

Не, от постулатите на СТО не следва, че трябва да се нарушават законите на класическата физика. Постулатите на СТО не твърдят, че познатите закони на класическата физика не са валидни там, където са валидни. Празни приказки говориш.

“"Не, безсмислен е изводът, който следва от СТО, че един и същ наблюдател М'’виждал едни и същи часовници хем несинхронизирани (когато анализът се прави от страна на М), хем синхронизирани (когато анализът се прави от страна на М’). "
Ето, пак почваме с виденията. Няма такъв извод от СТО, сънуваш пак някакъв друг филм. Когато анализът се прави от страна на М, той се прави според неговите часовници, и единственият резултат е, че според тези (предварително синхр. и т.н.) часовници часовниците на М' не са синххронизирани. Сега, явно пак няма да го разбереш, но знаеш, спасение утопающих дело рук самих утопающих...”

Има такъв извод от СТО – от страна на М се заключава, че М’ виждал часовниците несинхронизирани, докато от страна на М’ се заключава, че същият този М’ виждал същите тези часовници синхронизирани. С други думи, СТО заключава, че един и същи М’ вижда едни и същи часовници хем несинхронизирани, хем синхронизирани.

Прочети отново какви бъркотии си написал. Вярното е – М заключава, че М’ вижда часовниците несинхронизирани ... че М’ ги вижда ... Заключението, което М прави е за М’. От страна на М’, заключението за същия този М’ е напълно противоположно, съгласно СТО. Е, не може един и същи М’ да има две диаметрално противоположни мнения за едно и също нещо, както СТО изисква. Това са глупости и поради това, че СТО води към такива глупости, СТО трябва да се отхвърли.

Това не го разбираш, но нищо не мога да направя. Мога да ти го обясня, но не мога да го разбера вместо теб.

“"Това оборва тази СТО, която е представена от Айнщайн."
Хехе, засега оборихме твоето твърдение, че нарушаването на едновременността го имало и в кл. физика, и че формулата която ползувал А. можела да се изведе класически. С което аргументи срещу СТО май не останаха.”

Нищо такова не сте оборили (не си оборил ти де, то кой друг участва?)

Това, което беше демонстрирано е несъстоятелността на СТО. Точка.