Драги Петков, поразително е колко е излишна тази дискусия наистина. Колкото повече си пишем, толкова повече всеки се диви на липсата на здрав разум в противниковия лагер.
Както помолих гери, не цитирайте така постингите ми изречение по изречение, защото много затормозява четенето.
Извинението ми да съм тук е, че дискусията беше пропагандирана в Православие, аз там определих проблема като лингвистичен (защото там беше сведен до може ли Господ да не може) и, тъй като съм учител по английски, изкуших се да се намеся.
Говорите за идеализъм, а идеализмът е отличителна черта на атеистите, според мен. Имате идеята, че материята, добре познатата ни материя, е изначална. Аз съм рационалист и моето рацио, както и житейският ми опит, са ме убедили, че Той съществува.
Как другите участници тук "спокойно можете да спите, без да ви интересува кое е породило материята" за мен си остава непонятно и на такова спокойствие не съм способна и не съм била от невръстна възраст, откогато съм и вярваща. Тези въпроси ме интересуваха като бях на съвсем младенческа възраст, небезкрайността на знанието ни на микро и макро план и пр. Помня как се взирах в масата, където ми беше сипана кашата и се дивях над материята и нейната дробност и доколко сме опознали тази дробност.
За създаването на душа от Бог, ЕИМ с опция да греши (грях), да бъде праведен, да има възможност за избор, да избере между изяждането на ябълката в райската градина и послушанието пред Бог, за това доволно много писах в една друга дискусия досега - авторът беше същият, пропагандиращ тази дискусия.

...Pinson, pinson, pinson, pinson,
comme c'est curieux, les noms...