“Пак повтарям: чети и се учи, а не пиши напразни постинги.

"Ако светлината тръгва от неподвижен спрямо наблюдателя източник (в статията от 1905 г.) и се прави извод, че се нарушава едновременността, тогава този извод произтича от класическата физика – СТО няма място. Край на разговора."
Това не е верно. По простата причина, че в класическата физика не може да се използува критерият за едновременност, даден от Айнщайн.
Именно вторият принцип дава възможност да не се интересуваме от скоростта на източника. Независимо от неговата скорост и движение, светлината се движи с една и съща скорост. Именно това е използувано в статията от 1905. Буквалният превод там е: "нека един фотон да тръгне от точка ...". Никакви източници, никакво движение и тям подобни.”

Написал си нова глупост.

Разбери – ако източникът е неподвижен спрямо наблюдателя и цялото разсъждение се провежда на тази основа, то това е изключително в областта на класическата физика.

Разсъждението, което се провежда от гледна точка на наблюдател в покой с източника на светлина ще е точно същото (глупаво) разсъждение даже и никога да не сме чували за СТО и даже и да няма формулиран втори постулат на СТО.

Глупав критерий за едновременност, формулиран въз основа на класическата физика (въз основа на класическата физика могат да се формулират и глупости) не може да служи като основание за обосноваване валидността на СТО.

А това е поредния бисер:

“Буквалният превод там е: "нека един фотон да тръгне от точка ...". Никакви източници, никакво движение и тям подобни.”

Значи, според теб светлината може да тръгне от точка без да има източник в тази точка. Имам новина за теб – такова нещо не може да се случи – нещо, лампа трябва да светне, светкавица да падне, някакъв източник трябва да има, за да тръгне светлина от дадена точка.

“"То било още по-лесно да те обори човек. "
Ми има хора, дето лекуват от прекомерно самочувствие :))”

Я да видим: Къде се говори за пресичане на два фотона (два светлинни лъча) в основополагащата статия от 1905 г.? На колко е равна скоростта на източника в основополагащата статия от 1905 г.?

Отговори засега на горните въпроси, защото знеш, че ще те почна и с много други, като например – несветещата лампа източник на светлина ли е или има ли дадено тяло дължина преди да я измерим?

Опитите ти да заблуждаваш и увърташ няма да минат.

“"СТО е една теория, която само като я духнеш и пада. Жалко, че някои хора като наив имат комплекси, че не били разбирали по-нататък от десетина страници на статията от 1905. Ти се възползваш от тази им слабост и ги манипулираш. наив и други интересуващи се трябва добре да разберат, че десетина страници след началото на статията от 1905 г. няма нищо, ама нищо съществено. По-нататък, след въпросните десетина страници, има някои съвършено тривиални изводи, които нямат никаква стойност, защото са основани на безсмислиците от първите десетина страници. "
Аз вече с точни цитати показах, че не си чел нищо съществено, и духаш да падат собствените си представи. Давай по същество срещу СТО, не ми е интересно иначе.”

Така ли? С точни цитати ... Нищо не си посочил, а само създаваш впечатление, че имаш нещо да кажеш. Ето пример: Къде е цитатът, от който се вижда, че в основополагащата статия от 1905 става дума за пресичане на два фотона, както ти твърдиш? Хайде, дай го, откога чакам ... Само празни приказки говориш и ръсиш безсмислици колкото да се намираш на работа и да заблуждаваш четящите.

“"И, нека пак повторя, там в първите десетина страници никъде не се говори за пресичане на фотони (или на светлинни лъчи), когато се дефинира критерият за едновременност. geri най-безсрамно манипулира, защото вече загуби спора и не може да се примири. "
Именно. Там се определя едновременността с прости примери, и не се дава метод за нейната регистрация. И всякакви твои позовавания лъм тези страници, свързани с регистриране на едновременност, са безсмислени.
Определението за едновременност, дадено там, твърди че две събития стават едновременно ако часовниците в точките на събитията показват еднакво време. Това определение съвпада с класическото, но то е от чисто теоретичен интерес, нефункционално, тъй като остава въпросът как да се сравни това показание на часовниците които са в различни точки. Именно критерият даден в друга статия :) показва как практически това може да стане, но само ако светлината се движи с постоянна скорост. Това че ме обвиняваш в манипулация, ти е простено - толкова си чел, толкова си разбрал.
Относно твоето "доказателство",
чети след малко следващия постинг.”

Не говори глупости. Нека, който не вярва, че говориш глупости, погледне заглавието на параграф 1 от основополагащата статия от 1905 г. и се убеди, че то е “Дефиниране на едновременност”. Нека се убеди още, че критерият дефиниран там е не някакъв друг, а само сравняване на временни интервали: t’A – tB = tB – tA.

Само с ръсене на глупости можеш да “обосновеш” валидността на СТО.

“"Между другото, не е толкова елементарно. Както си го описал е по-ясно, но обикновено се обяснява "какво М вижда"."
Ми затова трябва да се чете различна литература, има автори които имат дарбата да обясняват, все ще разбереш.
В края на крайщата това, че някой не е обяснил добре нещо, не значи че нещото не може да се обясни по-добре.
Както в случая с ГТ: това че той е разбрал нещо неправилно, не значи че то е неверно.”

Напротив, ти не разбираш. Ако, както твърдиш източникът е в покой с М, то целият анализ се прави от М и всичко е класическо. Наив правилно е разбрал.

Относно “доказателството”, което си представил и, което е също една височайша глупост, очаквай отделен постинг.