James C. Maxwell (1831-1879)

Молитва на естественика
"Боже, Който си създал човека по Свое подобие и си му дал жива душа, за да Те търси и да владее Твоите създания! Научи ни тъй да изследваме делата на Товите ръце, щото да подчиним земята на нашите потребности и да укрепим нашия разум в служба на Тебе. Дай ни да възприемем Твоето слово така, че да повярваме в Този, Когото Ти си изпратил да ни извести познание за спасението и средствата за прощение на нашите грехове".


Andre Ampere (1775-1836)

"Изследвай нещата на този свят, - това повелява дългът на твоето звание, - обаче гледай ги с едното око, а другото си око насочи към вечната светлина. Слушай земните мъдреци, обаче слушай ги с едното ухо, а другото ти ухо да бъде готово да преме нужните тонове на твоята небесна радост. Пиши с едната ръка, а с другата се дръж за одеждата на Бога, както любящото дете се държи за дрехата на своя баща. Без тази предпазливост неминуемо ще си счупим главата о някой камък".


Michael Faraday (1791-1867)

"Науката, като ни научава да познаваме нещата на природата, е длъжна да ни направлява към размисъл за Този, Чието творение са тези неща".



Robert Andrews Millikan (1868-1953)

"Не е имало досега пред човешкия ум по-възвишено понятие за Бога от това, което науката ни дава. Тя ни Го представя като откриващ се през дълги епохи в еволюцията на земята - прибежището на човека - и в дълговековното вдъхване на живота в материята, който достига най-висшата си точка в човека - в неговото духовно естество и в неговите богоподобни дарби".

"Аз никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога".

"Науката без религията, без съмнение ще стане по-скоро проклятие, отколкото благословение за човечеството; но науката, подчинена на духа на религията, е ключът към прогрес и надеждата на бъдещето".


Guglielmo Marconi (1874-1937)

"Науката е напреднала много. Тя е дала възможност на човека да узнае фантастичната бързина, с която се движат небесните тела и материята, от която те са съставени. Науката е дала понятие на човека за необятността на безвъздушното пространство и за микроскопичността на атома. Всяка нова стъпка на науката ни донася нови и нови изненади и постижения. Въпреки всичко това науката представлява слаба светлина на фенер, мъждукаща сред огромна, черна и гъста гора, през която човечеството с мъка си пробива път към Бога. Само вярата може да го изведе на светлина и да послужи като мост между човека и безкрайното".

"Аз съм горд, че съм християнин. Аз вярвам не само като християнин, но и като учен. Един безжичен апарат може да предаде една вест през океана и до края на света. Човешкият дух пък може във форма на молитва да прати вълни в личността, които постигат своята цел пред Бога".


Max Planck (1858-1947)

Стоейки здраво в християнската вяра, Планк е твърдо убеден, че обективните философски изводи от основните постижения на съвременната физика нито намират, нито могат да се намират в противоречие с истинския дух на религията. Публичен израз на тази си убеденост той даде в една своя сказка, която държа през 1937 г. Сетне тя бе отпечатана под наслов: "Религия и естествена наука" (Religion und Naturwissenschaft) и в продължение само на една година претърпя седем издания. В нея той си постави за задача "от гледището на един израстнал в духа на точното природоизследване учен да осветли въпроса, дали и доколко една истинска религиозна настроеност е съвместима с естествено-научните познания или по-накъсо казано, дали един образован в областта на естествените науки може същевременно да бъде истински религиозен". Като излиза из основните принципи на естествената наука и религията, той идва до заключението, че те не си противоречат, а се намират в пълна хармония помежду си. Не съществува никаква сериозна пречка, която да спъва съвременния образован и учен човек в неговия път към Бога. Планк дори вижда, че религията и науката вървят ръка за ръка в провеждането на нивга не отслабващата борба против скептицизма и догматизма, неверието и суеверието. В тази борба девизът и на естествената наука, и на религията щял да гласи и в бъдещето, какти и в миналото: "Към Бога!"