Здравей Haдя®,

>>>
Гледам пак това, което сте ми адресирали - именно, че Бог не е наблюдаем факт...
Сещам се за индиректната полемика, която водех с учителката на дъщеря ми от втори клас. Госпожата твърдеше, че съществителните нарицателни могат да бъдат пипнати и нарисувани. Отказваше, следователно, да приеме, че съществуват неща като: радост, проклетия, клевета, гордост, вяра, надежда, любов и пр, които, за добро или за зло си съществуват.
<<<
Малко ми е трудно да обективизирам субективните отношения които имаме към нещата .. Не мога да обективизирам разходката на разхождащия се човек .. Но забележи .. още по трудно ми е да си представям че сами по себе си съществуват субективните окачествявания като любов .. омраза.. гордост .. надежда.. добро .. зло.. Никак не мога да схвана как без човека.. без субекта тези толкова човешки класификации биха имали самостоятелно съществуване .. Никак не ми е лесно да приема че съществува "разходка" без "разхождащо се".. И аз като оная даскалица приемам че в кухнята на ресторанта съществуват реално и обективно само тенджери с манджи .. менюто обаче си е чисто човешко .. субективно нещо и то без субекта не съществува самостоятелно.. Качества можем да имаме всякакви .. кръгъл може да бъде всекикапак на тенджера.. никаква кръглост не може да съществува без капак на тенджера да речем .. или па без тиква да речем ..
Та с две думи никак не разбрах как така неща като: "радост, проклетия, клевета, гордост, вяра, надежда, любов и пр, които, за добро или за зло си съществуват." просто си съществуват.. дали па ние хората не сме ги измислили за да назоваваме близки категории като по такъв начин правим говоримо мислимото ?
Ако и Бог съществува толкова колкото доброто или злото то значи че той обективно не съществува (обективно означава сам по себе си .. вън от нашите представи) и не случайно не е наблюдаем факт..

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/