За разумът и вярата - противно на Вашите очаквания, вярващите вярват с разума си.
Един известен криминалист, не бе Агата Кристи или Конан-Дойл, а онзи, чийто главен персонаж-любител детектив е католически свещеник има един разказ, който завършва така:
Накрая, престъпникът и свещеникът са заедно, беседват, а престъпникът е маскиран като свещеник. Беседват си те по католишки въпроси и основният спор е поставената от Вас поанта - маскираният престъпник твърди, че разумът е противопоказен на вярата, а отец Еди-Кой Си аргументирано му обяснява, че греши. Когато отецът сигнализира на полицията, на въпроса на престъпника как го е разкрил, той обяснява, че не е заради бокса, който съзрял, че носи като гривна под ръкава на расото си и той го издува,(в моята енория имам много такива чада с издути ракави, казва той) не по това, не по онова, но най-сигурен бил, че самозваният свещеник е критикувал разума. А това, чадо мое, свещениците никога не правят, обяснява падрето в заключителната си реплика и разказът завършва.
По отношение на амбицията Ви да обективирате Бог и да си отговорите Кой точно е обекът, Който реално да можете да съзрете, да Му въздействувате и Той да Ви въздейства, е, аз Ви казах, че има и други същ.нарицателни, които не могат да бъдат измерени като параметри, ковкост, топлопроводимост и пр. Повечето съществителни нарицателни са такива. Как точно Бог Ви въздействува, това е основата на креационизма, а как Вие му въздействувате - като накърнявате връзката Бог-себе си. Това трябва да Ви уведомя, че православната църква учи.

За вярата като красива илюзия и за тежестта да живееш без нея - е, дългът пред Господ далеч не е красива безгрижност, която да ми дава някаква свобода. Напротив. Ако някой ден прочетете евангелието, ще се убедите, че там са написани съвсем други неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от ng на 01.05.05 03:09.