Re: НАШИЯТ БОГ ОТСЪСТВА.. / Наука / Природни науки / Физика

Христос Воскресе, г-н Петков!
Доказателствата ми са споделими на прост език, но няма да ги приемете. Човек трябва да го почувствува. Е, ще се опитам да Ви обясня туй-онуй в постинг сега. Както си пийвам вино, така ще опитам да сведа на разбираем език, от позицията на поотслабените си задръжки, вярата си.
Първо, аз съм вярваща от бебе. Не помня да съм била друга, много пъти съм го писала това в "християнство", спорейки с протестантите (които са против детското кръщене, не мога да схвана защо, а и не получих смислен отговор как Св.Вяра, Надежда и Любов са били кръстени в невръстна възраст.) Откак се научих да чета, уча молитви права под масата, (на петгодишна възраст.)
Родителите ми са физици, баба ми и дядо ми бяха физик и математик, а другият ми дядо бе лекар - все хора на науката, както виждате.
Това, което са доказателствата ми и каквото те представляват, е, това са чудесни събития от най-различен характер. Например, когато бях на 17 (1987-8), дядо ми (лекарят) беше тежко болен, инсулт. Задържа се на легло месеци, близо година. Накрая започна да агонизира, издавайки предсмъртните хъркания (след като дълго беше безсловесен и, реално - жив труп, при това на осемдесет и една.) Дойдоха лекари и казаха, че ще почине в близките часове. Тогава, докато баба ми си боядисваше дрехите черни и плачеше, аз се помолих на Богородица и дадох един обет, та дядо ми да се оправи (семейната ситуация беше много тежка и ние наистина се нуждаехме от него.) Е, оправи се и живя още десетина години.
Имала съм и още по-поразяващи случаи. Било е Бог да ме хване за ръката, но на Вас даже и да Ви се случи, няма да го повярвате и да го различите.
Дълго време посещавам една църква в София, където всеки път впервам очи в изображението на Дух Свети, което е гълъб, както сигурно знаете. Е, имаше една ситуация, когато непрекъснато правех нещо нередно, а именно - контактувах с човек, с когото не трябваше да контактувам и му давах надежди. (Ох, дано да не чете във физика. Но той ми знае ника, та може и да разбере.) Имах ясни индикации, че това не трябва да се прави, клех се, че няма повече, но после пак пишех есемеси, имейли и пр., дълги разговори в мсн и пр. Така, веднъж, на спирката на 84 пак получих смс от него. Тогава бях спряла да му пиша. Извадих си аз телефона и таман да му отговоря, че след 20 минути ще съм в мсн, долетя един голям бял гълъб, нежно ме хвана за ръкава, докато държах телефона си, дръпна ме и отлетя.
Оттогава наистина спрях да пиша на горкото влюбено момче и да му разстройвам семейството.
Това са неща, които са семпли, но не основните. Основните трудно могат да бъдат обяснени в постинг. Това са закономерно сполитащите ни страдания, радост, това е блаженото дълбоко вътрешно чувство при общуването с Бог, когато "душата ти се насища с тлъстина", чувстваш се така, както навярно се чувствуват в Рая.
Нещата, които сте ми адресирали за неунищожимостта на материята изискват трезва глава, а аз сега съм и с температура. Но непременно очаквайте включване.

За наш и ваш Бог закономерно съм писала, има много заблуди и неверни учения, пъпни съзерцания и клизма с лайкучка - несъмнено ефикасни за по-пълноценното циркулиране на егото натам-насам из километричния фекален път, има вегерарианци, както знаете, и муунисти, които и аз не знам добре какво представляват, но знам, че няма и какво толкова да им се проумява...
Сещам се за един от разказите на Лем за Йон Тихи - за чичо му, който непрестанно, с чукове в различнен калибър, биел материята, опитвайки се да я унищожи.
Имайте предвид, че не трябва да поставяте вярата и фантазията под общ знаменател. Не знам защо са толкова различни, но са. Уверявам Ви, че нямат допирни точки, освен при постигането на опасни ереси. Фантазията не може да бъде приложена във вярата, поне не в православната.
За човешката нужда от вяра в Бог, тук сте напълно прав:Пс.142:"...Помянух дни дрeвнiя, поучихся во всех делех Твоих, в творенiих руку Твоeю поучахся. Воздех к Тебе руце мои; душа моя яко земля безводная Тебе... "
Генетиците твърдят, че са изолирали ген на религиозност и аз имам всички основания да вярвам, че това е така и че у мен този ген е силно проявен. Размишлявала съм, че отговорността на различно надарените с този ген ще е различна в деня на Страшния Съд.