За спора относно близнаците - правилно посочваш, че асиметрията не е между близнаците, а относно всеки от спорещите. Парадокс в спора ИМА.

Законът за парадоксалността на парадоксите: Онова, което обективно не може да се възпроизведе, е съществен научен обект и факт, който теорията обяснява. Невъзможността за практическо възпроизвеждане и проверка на хипотетичниото е доказателство за липса на опровержение и следователно - доказателство на теорията.

И така, теорията обяснява не само качествено, но и с количествени отношения, какво ще се случи, когато се случва онова, което теорията постулира, че не може да се случва.

Теорията е сигурна, че така и толкова ще се случва това, което е казано, че няма да се случва никъде и от никъде няма да се засече, че не се случва, защото не може да се каже, че не се случва, но се знае, че не може да бъде изобщо.

ТО се подчинява на основния, абсолютно обективен закон на относителността, тъй като го формулира в себе си, следователно напълно съотвестства на Теоретичната реалност, създадена за ТО.

Всички изводи от с=const съответстват на принципа на непроверимостта, следователно всички изводи, базирани на този Теоретичен... факт, са... относителни.


Парадоксът - мащабиране на пространството спрямо производната на пространството по времето (т.е. скорост спрямо пространството) - ползвайки лоста на Лоренц и опорната точка c=const - е основа на теорията за некласическата физика и несиметричната относителност.

Несиметричността на лоста на Лоренц идва от третата, независима координатна система спрямо първите две. Само в двете системи несиметричността не може да се прояви.


С поздрав!