Не :"може ли и тако, ....", а светът е "и тако, и вако"!
Имах съквартирант едно време, учеше философия и казваше : "Пази боже, от философстващ инженер!" - за мен.
Ясно е, че четях повече от неговите книжки и постоянно питах ...
"Вие, инженерите, - казваше, -сте свикнали, като копате кладенец непременно, ама непременно, да стигнете до вода? И ако не стане - объркването ви е тотално!" ( Спор за безкрайността.)
Мога да приема, че под "вътрешен живот" ще разбираме "вътрешно ДВИЖЕНИЕ". Никой не го отрича. И доколкото си остава вътрешно, ако няма външна проява, ние НИКОГА няма да узнаем как и защо.
Всяка "външна проява" от матер. с-ма, достига до нашите сетива (а и до другаде) с КРАЙНА скорост. Следователно, взаимодействията с физ. обекти са с крайна скорост. И ако са няколко възможни, зависи кое от тях ще е първо, второ и т. н. Причина - следствие - зависи от случайни сигнали.
Нашето познание за тях -също. Използвайки причинно- следствени връзки, наречени закони, стигаме до микро-обекти, които можем да познаваме - определяме, САМО с изчислима степен на вероятност - от ограниченията на Хайзенберг. И това ако е ДЕТЕРНИНИРАНОСТ? Т.е., за човека (опознавача на Природата - гл. мозък, еволюционно придобит - т.е. - вероятностно изчисляващ), е доказано, че ВИНАГИ светът ще е вероятностен.
Знанията, обаче, от разни теоретични модели за света, трябва да изключват субективните възможности.
Когато се установи, че пространство-времето е абсолютно, т.е. като изчисляваме от "него" нататък (от всяка инерциална система, нататък), законите станаха еднакви, независими от субекта.
На базата на еволюционното развитие на неживата и живата материя, по зконите на вероятностите, се е "пръкнало" човечето!
В тази "схема" единственото което липсва като яснота е "взаимодействието" на подобията, еднаквостите. Аз го обяснявам като темброво взаимодействие(вътрешните движения на еднаквите се комбинират като тяхна "външна характеристика", която еднозначно определя нещото) .
Ако го "подхванат" учените - ще се определи, че чрез тези вероятностни начала на света - от микро, може да се получи, това, до което сме стигнали като макро.
Другите закономерности са разгадани.
За, съдба - няма смисъл да приказваме - всички си знаем края.
Но, точно ако допуснеш, че светът е детерминиран - значи признаваш, че има предопределеност - съдба. Ей това е рай за баячките!
Не е така - и добре, че не е така. Колкото по-бързо се движим, толкова по- бягаме от съдбата (не, не когато сме обрали банка!). Колкото по-малки са размерите на участващите във взаимодействията обекти, толкова по-бягат от съдбата си. И т.н.
Дълго стана, ще трябва да е по-малко от хиггс-бозона, щото е такава темата и ще ни се скарат.