<*>Все пак аз съм склонен повече да вярвам, че господ наистина не хвърля зарове. Може би положението и импулсът не са най-добрите за описание на микросистемите координати. Не може ли да се окаже, че те са просто някакви статистики, прикриващи неизвестни засега подробности от микросвета?<*>

Виж тази идея, че странностите на микросвета се дължат на "неизвестни засега подробности" съпътства квантовата механика от нейното създаване, но досега никой опит за построяване на нова теория не се е оказал успешен. Така че това май е задънена улица. Е разбира се ако се говори с преспектива от примерно 1000 години напред вече нищо не изглежда толкова сигурно. Според мен обаче проблемът е принципен и едва ли времето ще го разреши, забележи че квантовата механика е все пак механика т.е. понятията с които тя по необходимост работи като скорост, импулс, координати и т.н. са понятия които са изработили своя смисъл и съдържание в макро света т.е. най-общо казано светът на сетивния опит. Нашето познание за микро света по необходимост работи с тези понятия поради простата причина, че иначе не бихме могли да го наречем познание, ние нямаме друга дефиниция за това що е познание освен тази която работи с тези понятия. Ако за даден произволен обект ние не знаем къде се намира или как се движи ние имплицитно приемаме, че всъщност ние не познаваме този обект. Според мен конфликтът се дължи на това, че нашата дефиниция, нашето усещане за това кога можем да кажем, че познаваме даден обект и понятията които прилагаме към това описание са изработени в макро света, а същите тези понятия и критерии ние по необходимост поради липсата на други сме длъжни да използваме в микро света.

<*>Надали някой сериозен физик е дотам нагъл да вярва, че сме достигнали до дъното на физиката и нищо голямо и ново не може да се пръкне. С основание мога да бъда обвинен, че подобна вяра е суеверие, но все пак не мога да приема, че само едната квантова механика, която описва ограничен кръг явления и то - отскоро, вече е доказала неоспоримо необходимостта от такава драстична смяна на парадигмата като отказ от причинността. <*>

Според мен разбира се, че физиката не е достигнала своя край, но все пак мисля, че пътят напред ще бъде свързан с "откриването" на още по-големи "странности", а не със завръщане към класическата физика. Аз примерно мисля, че въобще "атомизма" като парадигма на познанието в момента, също е грешен подход.