"Има. Ако я мислим като обект, то ние я мислим като ограничена (примерно сфера) и пребиваваща в пространство и време, времето и пространството са необходими условия за СЪЩЕСТВУВАНЕ. "

Ако я мислим като обект, тя ще бъде КРАЙНА, но не ОГРАНИЧЕНА. Двете неща са различни. Аз застъпвам именно тази комбинация: крайна по количество материя, количество обекти, обем, но НЕОГРАНИЧЕНА, без външни граници. В този случай представата за сфера е погрешна (имаш предвид скупчване, кълбо?).

Колкото до пребиваването във времето и пространството, Петков вече ти е обяснил.

Колкото за съществуването: съществува или не нашата вселена? Ако съществува, според тебе тя трябва да пребивава в пространство и време. Нещо не те разбирам срещу кого стреляш :)


"Експериментът ти е кръгов, той показва само, че ако има смисъл мярката върху цялата материя, то бихме могли да я измерим по този начин и нищо повече не показва. "

Ама точно това е моделът: АКО материята във вселената е крайно количество. От там следва и измеримостта, която ти демонстрирах с този метод.

Пак ще повторя: от локални измервания на геометрията при предположение за крайна средна плътност във всеки краен обем може да се установи дали материята е крайно количество (и дали има мярка) или не. И двете възможности са реални, и в момента проиграваме първата.


"Моделът може да съществува, но не може да бъде мислен като еквивалентен на БИТИЕТО т.е. на ВСИЧКОТО. "

По-точно? Кое му липсва за да олицетворява ВСИЧКОТО?


"Освен това твоят модел, ако не е пулсиращ, което той допуска, води до физически безмислици като преход от нищо в нещо и съществуване без време и пространство каквото е било състоянието на нещата преди големият взрив. Ти може да настояваш, че не може да се говори за това преди големият взрив, но то е еквивалентно на същото ти настояване да не се говори затова какво е извън твоята сфера и двете настоявания са неестествени за физиката. Тези проблеми ти отказваш да ги коментираш, но те са слабост на модела."

Божа работа каква е динамиката на модела, за да бъде устойчив. Но просто няма сфера с краища, както ти си я представяш.

Ето как би изглеждало (при определени условия) криво затворено пространство, в което има сравнително равномерно разпределени N звезди, да кажем N=10 :).

За всеки наблюдател неговото местоположение ще му се струва като геометричен център, всички звезди ще бъдат равномерно разпределени около него. Ако той тръгне да пътува към някоя (най-далечната, както му се струва от точката където е), то взаимното разположение на звездите около него ще се изменя, той ще се отдалечава от първоначалната точка и доближава до крайната, но ВИНАГи около него ще има равномерно разпределени звезди, и винаги неговата позиция ще му се струва като геометричен център на цялата конструкция.

Това както казах ще се наблюдава при определени условия. Ако тези условия отсъстват, например ако по някаква причина модела е стационарен, ще се наблюдават много повече звезди. Причината е, че светлината в общия случай ще се движи по затворени геодезични, т.е. ще виждаш дадена звезда не само като гледаш към нея, но и от противната посока. Това може да се отреже ако пуснем нашата вселена да се разширява и се появи хоризонт на събитията. Например ограничението на скоростта на светлината довежда до хоризонт на събитията (само част от вселената може да се наблюдав от дадена точка) и горната картинка. НО това са неща, които са подробности в сравнение с въпросите, които обсъждаме.

Както виждаш, "извън" мойта сфера няма. Както и да се мъчиш да пътуваш, винаги ще си вътре, и то в центъра :)) И това е верно за всеки от обектите в тази вселена.

А сега, ако си се справил с горното пътешествие из кривото пространство, може да опиташ да предприемеш такова и из кривото време. Но това е друго и по-сложно пътешествие :)

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от geri® на 23.09.04 16:33.</EM></FONT></P>

Редактирано от geri® на 23.09.04 16:37.