"Твоят модел използва чисто математическо пространство, което не може да отговаря и да моделира физическото защото са принципно различни. "

Принципно различни в какво? В нещо, което засяга моят модел или не го засяга? Докато не се уточни това, говорим празни приказки.

"Пак ти казвам, нямаш експеримент наблюдаващ и мерещ "цялата материя" или "цялата Вселена". "

Да, но мога да оценя колко е при наличие на модел. както се прави почти всяко измерване във физиката. Да напомня, спорим дали такъв модел може да съществува, а не дали реалността отговаря на него.

Сумата от съществуващата материя какво понятие е? Ако е крайна, тя е и измерима. Ама вникни най-накрая в това АКО все пак.


"Физично ли е това времето, пространството и материята да възникнат посредством взрив буквално от нищото?"

Това не е моят модел, не съм дори дискутирал такива работи. Дори моделът на Големият взрив не изисква такова нещо. Изобщо, въпросът как се е стигнало до сега наблюдаемата ситуация е подраздел от моя модел, който има решение но не го разглеждаме в момента. Съсредоточи се на това: има ли някаква причина реалността да не съдържа крайно количество материя.

"Проблемът е в това, че ти искаш този взрив да е породил ВСИЧКО!"

Не бе, човек, не искам такива неща. Аз съм върл радетел за закона за запазване на енергията/материята, макар че не съм сигурем дали той работи за цялата материя. Т.е. че цялата материя остава постоянна величина с времето (ако е крайно количество, разбира се :)). Така че тука малко си се отклонил не към моя модел.


"Е как да дам модел на нещо, което не физически обект. Дай ми ти модел на Бог тогава! "

Ами орбитата на земята не е физически обект, пък има толкова модели за нея :)

"Няма "логическа причина материята да не се движи със скорост по-голяма от светлината", но има физическа такава! "

И коя е точно физическата причина, че ми е много интересно!!!
Прав си, СИГУРНО има, щом това е наблюдаем факт. Както и при мене: няма логическа причина да няма външен свят, но май няма. Няма логическа причина ВСИЧКАТА материя да не може да е крайно количество, и СИГУРНО може да се обоснове физическа причина за това. Примерно динамидите на rjm да са триъгълни а не квадратни :))

"А могат да се построят модели и без въобще да се ползва понятието маса. "

Все пак говорим за физика и ОТО в нея. По-полека. Масата е фундаментално свойство на материята, свързано с геометрията на пространството. Освен това, както казах, маса във вселената със сигурност има: поне моята.


"Обемът на вселената, ако е измерим със средставата на физиката е ФИЗИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА, а физческият обект в такъв случай е ВСЕЛЕНАТА. "

Кое от орбитата на земята е физическа характеристика на земята? Дължината и? Площа която загражда? Как тези параметри на орбитата се оказват параметри всъщност на физическият обект Земя? Че той няма траектория в собствената си координатна система.

Колкото за масата на цялата материя: ако ти определиш, че масата на цялата материя е физическа характеристика за вселената, тя автоматично става физичен обект, за което обаче аз не настоявам. Мисля отдавна уточних за "маса на вселената" масата на всичката материя, т.е. имаме работа с физически обекти (крайно количество според моя модел).

И още нещо: каква е разликата при измерване със средства на математиката и средства на физиката? Ще получим ли различни величини ако мерим площа на земната повърхност със средства на математиката и съответно физиката? Значи ли че ако измерваме със средства на математиката (каквото и да значи това), това няма да е физическа характеристика? Уточни разликите за да знам за какво говорим.


"Но можеш да ми ПОСОЧИШ и галактиката на която изчисляваш масата и Земята която описва орбитата, за съжаление можеш само да ми ОБЯСНЯВАШ какво е Вселената! "

При крайно количество материя ти посочих метода с номерирането, но нещо не ти хареса. Той изчерпва всички обекти обработвайки само локални области на вселената.

Чувал си за тъмната материя и тъмната енергия, нали? Едва ли някой може да ти ги посочи, но цифра като "тъмната енергия и тъмната материя заемат 96% от масата в метагалактиката" е прекрасен пример за индиректно мерене.


"Забележи "земната орбита"! Обекта е ЗЕМЯТА! Кое не разбираш? "

Именно "земната орбита". Не физическият обект Земята, а нейната орбита, мисловната линия, по което обектът земя минава в пространството. Как площа (или дължината) на земната орбита е физически параметър на Земята? В собствената отправна система на Земята (СТО!) тя не се движи, орбита няма.


"Твоята маса, е характеристика на физическият обект ГЕРИ, не случайно е твоя маса, а не маса на Слънцето, Земята, Битието или нещо друго. Така и обемът на Вселената е обем на Вселената, а не обем на Гери, Слънцето, Земята или нещо друго.

Наистина ли не разбираш Постулат1 или нарочно се правиш на интересен?"

Моята маса е принос в характеристиката на битието. Все ми се струва, че ако масата ми беше по-малка, битието щеше да е по-уютно местенце :)) Поне така както даде последната версия на постулата, той стана страшно уязвим. Просто ти дадох в шеговит вид пример за една измеряема характеристика, поради което постулатът рухва.


--------------------------
Искам да повторя няколко твои цитата, с които също съм съгласен:

"Пространство всъщност няма, пространството е само необходимо условие за всеки наглед и нищо повече, то не е същност. "

"Няма физичен експеримент който да доказва СЪЩЕСТВУВАНЕТО на пространство. Пространството е необходимо условие за всеки наглед и толкова, то не е нищо друго. "

"При математическото понятие за пространтво НАЧАЛОТО на координатната система може да бъде ТОЧКА ОТ ПРОСТРАНСТВОТО, докато при физическото понятие за пространство НЕ. Този факт показва, че те НЕ СА ЕКВИВАЛЕНТНИ КАТО ЦЯЛО и не можеш автоматично да ПРОЕКТИРАШ ВСИЧКИ СВОЙСТВА НА ЕДНОТО ВЪРХУ ДРУГОТО"

Тогава какъв наглед може да има там, дето няма материя? За какви "външни" пространства говорим, след като в моя модел материята е крайно количество и тя определя пространството, в което тя е? Горните разсъждения приложени към крайно количество материя отхвърлят всякакви "външни" пространства - доводът, който ти искаше.


Има ли някакви мислими причини битието да не се състои само от една НЕДЕЛИМА частица, която да изчерпва ВСИЧКО? Освен този, че няма да има кой да мисли за него? :))

И подвъпрос: безкрайно ли ще е пространството, в което ще съществува тази частица и защо?