"Говоря за твоя модел, той така е построен че не можем да наблюдаваме нищо отвън. Или можем? Какво твърдиш? "

За моя модел "отвън" няма. Ако има, ще можем да го наблюдаваме.


"Да не изисква, но и не ОТХВЪРЯ тази възможност! Ти допълнително я отхвърляш, като постулираш че той не е потопен в друго пространство?"

Да. Но дори и да е потопен в друго пространство, то също може да е крайно, и редицата до безкрайност от такива пространства (като зелка) също да е ограничена по общия обем. Мисля че това решава едно от съмненията ти. Това само като версия на модела, да не го усложняваме толкова :)))


"Няма ЛОГИЧЕСКА причина тази ситуация, която описваш да не МОЖЕ да съществува, но СЪЩО така няма логическа причина да не може да се реализира и обратното т.е. твоят модел да се мисли като ПОТОПЕН в пространство. "

Разбира се. Можем да си го мислим всякак, стига мислимото да не е реално.
Съсредоточи се на модел, който НЕ Е потопен в друго пространство. Демек, не емоционално решение, а на база някакви факти. А дори и да е потопен, по-горе обясних че пак може да е краен.

Винаги стои дилемата на логиката "може да е така, а може и да е иначе". Решението на този проблем е извън модела. Това не означава, че ако си мислим че МОЖЕ да има "вън", то наистина има "вън". Мислимото "вън" и мислимата материя нямат маса, само реалната такава има :) Изобщо, логиката идва пряко от практиката - нещата стават така, а не иначе. Квантовата логика например е доста различна от всекидневната. А практика с външни пространства ние нямаме, защо мислиш че там тази логика трябва да важи?

А основата на моя модел е физическа, ОТО. Материя и пространство са свързани, пространството се проявява само при наличие на материя. Ако има "външно" пространство, то трябва да е свързано с наличието на външна материя. По определение на модела обаче, цялата материя е крайна и пространството трябва да е крайно - това, което изчерпва модела. Няма място за външно пространство без материя. Това само като насока за мислене :)


"Точно така. И когато присъствието също е възможно, т.е. то не може да бъде оборено нито от логиката, нито от физиката тогава решението затова дали присъства или отсъства от дадения модел отива в сферата на пристрастията и емоциите, а не на сериозните науки. "

Когато правим някакъв модел, обикновено се абстрахираме от причината на някои явления, които са наблюдаеми но не следват пряко от модела. Това е модел за структурата вселената, а не за нейното възникване. Божа работа защо при възникването и пространството е само тримерно, а няма "външно" такова. Обсъждаме ситуацията: АКО еди какво си е така, то ЕДИ що си следва. Като имаме някакви физически основания за ЕДИ каквото си. И бог може да си го мислим за присъстващ, но разглежданията във физиката обикновено се базират на негласното правило: "ако бог не се намесва в експеримента, то..."


"Изключва го, но не на физическо или логическо основание, а на чисто емоционално такова, "

Моделът не е достатъчно развит за да обясни всичко. Той се стреми да обясни една много малка част от нещата: възможна ли е вселена със наблюдаваните свойства, при това с ограничено количество материя. Дори въпросите за устойчивост на такова образование засега сме загърбили. АКО такъв модел е оправдан, той може да се развие и разшири, и може би от него би изскочила основателна причина за съществуването на всичко. Но сега тази причина не е очевидна :)


"Може да играе ролята на ВСИЧКО, но може и ДА НЕ ИГРАЕ. "

Това са два различни модела.


---------------------------
Всъщност най-важният проблем се съдържа в тълкуването на следното твърдение:

""Защото ако битието съдържа крайно количество материя, то като всяка крайност е ОГРАНИЧЕНО, а ако е ограничено то НЕ МОЖЕ да е ВСИЧКОТО, което е едно от свойствата на БИТИЕТО. " "

Мисля, че под ВСИЧКО трябва да се разбира "всичко съществуващо". Приложено към материята, това би трябвало да бъде "всичката съществуваща материя", а не "всичката съществуваща и мислима материя". Мислимата материя може да бъде неограничено количество, но дали такава е "всичката съществуваща"?

Изобщо, за крайни множества ВСИЧКО се изчерпва с с пълния набор елементи от множеството. Което по никакъв начин не подценява всеобхватността на битието. Но ВСИЧКО не изисква безкрайности - нито количествени, нито като качествено разнообразие.

Крайно количество материя в битието не противоречи на твоята дефиниция.


Относно твоето доказателство с постулатите:
Постулат 1 не е верен. Пример: повърхността на сферата е измерима, без да е физически обект.

Постулат 2 е неточен. Според ОТО, времето и пространството са неотделими от материята. Т.е. Всеки физичен обект ще съществува във времето и пространството, обусловено от всички физични обекти.

Според ОТО, дори да имаме само един материален обект (айде два за по-просто :), те могат да създадат размерни и хронологични отношения, демек това, което наричаме време и пространство.

Аз настоявам за измеримост на материята във вселената и на обемът пространбство, обусловено от нея, така че дали самата вселена е физически обект или не не влияе на нашите разсъждение.

Което, за пореден път показва, че няма ограничение тази материя да е крайно количество (като маса).