"Твоят модел на вселената като сфера очевидно седи някъде и това някъде е четиримерното пространство"

Не си прав, ама хич!
Боян е прав. Всяко многообразие МОЖЕ да бъде потопено в евклидово пространство от достатъчно висока размерност. И моят модел, и моделът за безкрайна вселена. Но АКО вселената е потопена в такова пространство, това което ние считаме за ВСИЧКО, явно не е такова. И дефиницията трябва да обхване ОКОЛНОТО пространство. Което също може да бъде крайно. И цялата (евентуално безкрайна) поредица включващи се едно в друго многообразия може в крайна сметка да съдържа крайно количество материя и краен обем (мярка). Т.е. дори от такъв поглед тези понятия не са безсмислени, отправени към "всичкото".

Това е математическият поглед. Физически (а и математически) погледнато обаче не е необходимо съществуването на пространството с N+1 измерения, в което да се рее нашата вселена. Съществуването на някакво многообразие не изисква съществуване на пространство с по-висока размерност, в която то да се "рее". Дали реално има такова пространство трябва да отговори физиката.

Моят тримерен краен модел може да се рее в четиримерно пространство точно толкова, колкото и всеки друг тримерен безкраен модел. И въпросът "извън" за моя модел не е по-актуален отколкото въпросът "извън" за всеки друг равноразмерен на моя модел.

P.S. Моделът не е мой, аз само го защитавам :))

"Дори и да приемем допускането което правиш т.е. че няма физическо пространство "около" твоя модел, тогава се изправяме пред още по трудния въпрос да обясняваме как така насред НИЩОТО, се е появило БИТИЕТО!"

Моделът ми не е насред НИЩОТО! Той е ВСИЧКОТО. Въпросът с появяването не го разглеждаме. Битието Е.


"Ако предположим, че в някоя черна дупка има наблюдател той прав ли ще бъде като твърди: Моята черна дупка е цялото БИТИЕ и извън нея няма нищо, НИЩО? "

В една реална черна дупка влиза материя отвън и един такъв наблюдател не може да твърди такива неща, независимо че геометрията отвътре е практически същата на наблюдаемата от нас. Става въпрос за черна дупка, в която е ВСИЧКАТА материя.

Ти сам защитаваш (съгласен съм!) тезата, че
"Пространство всъщност няма, пространството е само необходимо условие за всеки наглед и нищо повече, то не е същност. "

Ако "отвън" черната дупка няма никаква материя, няма да има и наглед, няма да има пространство, няма да има "отвън". За този особен случай на черна дупка може да се каже: това е цялото битие.


"Ако се постулира, че физически смислено може да се говори само за крайни физически измерими обеми, без да се претендира, че такъв физически измерим обем може да изчерпи БИТИЕТО (цялата материя) това обезмисля твърдението "Около този конкретен физически измерим обем има чериримерно пространство". "

Двумерната повърхност на сферата не е физически обект, но е измерима и с крайна площ ("обем").

Продължавам да не виждам как от понятието "цялото битие" трябва да следва задължително неограничено количество материя и съответно пространство, в което тя да шава.


"Разбери ако не искаш да противоречиш на основния закон на битието, че от НИЩО не може да стане НЕЩО в частност цяла вселена, трябва да се откажеш от способността си да говориш физически смислено за цялото битие, това е цената която плащаш, за да снемеш противоречието! "

Аз говоря за някакъв модел на вселената СЕГА. Ставането от нищо нещо не се засяга от този модел. Законите, управляващи фазовите превръщания на битието изобщо не са още измислени, за да дискутираме преходите НИЩО->НЕЩО :)))

Законите обаче които знаем сега, пряко свързват материята със свойствата на пространството и обратно. Именно от тези закони идва идеята за крайност (при определени условия) на пространството като обем, и материята като количество. Което, както казах и по-горе, не противоречи на това, че в понятието "цялото битие" материята може да е крайно количество.