<*>Доколкото схващам проблемът е в това че ти искаш наглед който да изключва "външно" в евклидовото пространство с което сме свикнали да боравим в предстваите си.. <*>

Не не искам наглед. Това което твърдя е че няма физически смислен наглед обхващащ цялата Вселена или битието. За логически или математически такъв наглед примерно евклидовото пространство нищо не твърдя ние можем да си мислим, каквото искаме включително и това че всичко се намира в него, но това НЕ Е ФИЗИКА, а нещо друго.

<*>Сам ти си съгласен че външно на вселената няма .. нито пространство .. нито каквото и да било<*>

Да няма и няма защото Вселената не е физическо понятие, което можем да измерваме наблюдаваме и т.н. и затова въпроса какво има извън Вселената и с какво граничи тя не е ВЪПРОС ОТ ФИЗИКАТА, а от нещо друго.

<*>Старите представи с които боравим отвеждат до изводът че всяко крайно нещо не може да претендира за правото да бъде наречено "цялото".. "всичкото" .. вселена.. Старите представи логически отвеждат че всяко крайно нещо е част и то не може да няма външно на себе си .. колкото и да е огромно... Проблемът е в самите стари представи .. в самата представа за безгранично и с безкраен обем евклидово пространство което никъде не "свършва".. <*>

Петков аз не боравя с тези представи. Боравя и отстоявам твърдението че Вселената, че цялото битие НЕ е физически смислена представа, а само логическа. Да уточня че под физически смислени разбирам само тези неща които са измерими, ако не са измерими те не са част от понятията с които работи ФИЗИКАТА.

<*>такава система на представите за безкраен обем на пространството чрез интерпретиране на всеки обем като вложен във външен обем също векове на ред е битувала в интуитивните представи на хората<*>

Въпросът какъв е обемът на пространството не е физически смислен въпрос и определенията крайно и безкрайно не са определения приложими към ФИЗИЧЕСКОТО ПРОСТРАНСТВО. За физическото пространство единствено можем да твърдим: Във всеки физически измерим обем има крайно количество материя.

<*>Аз лично колкото и да се опитвах да измисля чрез евклидов модел наглед на тримерно пространство което е така изкривено че винаги се затваря в себеси не успях.. единственно като че ли е възможно да се направи в едно и две измерения.. координата имаща формата на затворена линия ( за едномерни нагледи) и затворена повърхност наподобие на сферата за двумерни нагледи ) .. Единственното което ми хтумна за тримерен наглед на такова затварящо се в себе си чудо бе една каучукова топка която може да се обръща наопъки около всяка своя точка .. по такъв начин всяка точка чрез обръщането може да се окаже обхващаща всичко или пък във останалото.. <*>

Петков не се успял да измислиш наглед, защото нямаш наглед за повърхнината на четиримерна сфера. И ти нямаш такъв наглед защото физическото пространство в което живеем е тримерно. Затова с Гери говорим за тримерна сфера и нейната повърхност за удобство. По същество твоят модел е същият като модела на Гери, само че ти се опитваш да мислиш върху четиримерна сфера. Моделът ти може да бъде подложен на същата критика както модела на Гери.

Това е моделът на наблюдатела в черна дупка!