Здрасти,

<*>"...че пространството и Вселената нямат обем, не може върху тях да бъде дефинирана такава мяра!"

Добре де, как дефинираш понятието средна плътност на материята във вселената тогава, при положение че материята е крайно количество?<*>

Виж аз съм написал по-горе, каквато и да е плътност може да се мери само в крайни обеми, Вселената не може да бъде обхваната в краен обем. Това което може да се премери единствено е средната плътност в някакъв достатъчно голям краен обем и това е всичко.

Начина по който хората имат тенденция да разсъждават за Вселената ще покажа чрез един мислен експеримент и надявам се също така ще покажа и защо е погрешен. Нека да разгледаме следния мислен експеримент. Представи си мислено сфера с център Земята да речем и тази сфера започваме да я раздуваме, раздуваме я докато обхване цялата налична материя, това би трябвало да е възможно при наличието на крайно количество материя. Нали така? При този мислен експеримент някак си изглежда съсвсем възможно да се премери средната плътност на цялата Вселена. Това което е лошото при този начин на ръзсъждение е, че тогава съвсем естествено възниква въпроса какво има извън границите на тази сфера? Празно пространство или какво?

Това което аз мисля е че един такъв мислен експеримент, колкото и рационален да звучи е погрешен. Защо?

Преди това ще си позволя да обобща основният извод на СТО, затова че не съществува абсолютна отправна система. Тук ще изкажа една моя хипотеза, която обобщава това което показва като извод СТО. Според мен за Вселената е валиден следният обобщен принцип:

Не може да бъде дефиниран абсолютен наблюдател, относно никоя мяра във Вселената!

Този принцип обобщава отричането на абсолютния наблюдател относно всяка мяра: скорост, обем, количество материя и т.н., както се вижда от него съвсем естествено следва извода на СТО относно движението. Сега ако погледнеш пак мисленият експеримент по-горе, ще забележиш, че за да е възможен се предполага наличието именно на такъв абсолютен наблюдател т.е. наблюдател който може към даден момент да наблюдава (макар и мислено) цялото количество материя и поради това е способен да го помести в обема на сферата! Според мен такъв мислен експеримент е несъстоятелен поради това, че съгласно обобщения принцип не е възможен абсолютен наблюдател относно никоя мяра, включително обем и средна плътност.

Разбираш ли по същество горният мислен експеримент е еквивалентен на това, все едно да си представя как наблюдавам движението на цялата налична материя и от тези си наблюдения да тръгна да извеждам някакави изводи относно движението. Именно това е което забранява СТО относно движението, забранява допускането на такива абсолютизирани представи!

Надявам се с това което съм написал да съм отговорил на въпроса ти по разбираем и смислен начин :))))