|
Здравей вредител ,
>>>
При малки разстояния и малки скорости важи логиката, че ако един наблюдател вижда две тела, несъвпадащи с неговите координати да се раздалечават едно от друго, то гледано от всяко едно от телата, това движение също изглежда като раздалечаване едно от друго.
Не съм се замислял, дали тази логика е валидна при големи разстояния и относителни скорости, различни от нула. Докато не се докаже тази валидност, може да се допусне невероятното - че наблюдаваното отдалечаване е ефект, видим от третия обект. Това го казвам, за да уважим състоятелността на хипотезата, че наблюдаваното раздалечаване е всъщност взаимно струпване и да отчетем довода на Петков като аргумент, че наблюдаваното безкрайно разширение, всъщност още сега може да е фаза на формиране на нов взрив.
<<<
Това което казваш ми дава основание да твърдя че си разбрал добре за какво намеквам в хипотезата... жалкото е че много от жителите на клуба не схващат основната идея и лековерно отхвърлят идеата като априори невярна..
>>>
От друга страна, този аргумент не е достатъчен за да се приеме за доказателство. Защото приемайки, че в този момент всички галактики се раздалечават радиално от мястото на Големия взрив, всичко си е наред с тяхната различна скорост. Например, галактиките, които са издухани с най-голяма начална скорост, запазвайки импулса си (ако не се разпрашат - скоростта си) достигат по-голям радиус от останалите галактики, като взрива предполага, че периода на начално ускорение е сравнително еднакъв за всички галактики. (Взрив е това, а не - плавно преодоляване на гравитацията). Тогава днес ние констатираме нещо, което е нормално - разпределението по скорости е пратило най-бързите галактики най-далеч. Тогава по-далечните галактики просто са си имали по-голяма начална скорост, а не са започнали да се ускоряват, за да достигнат днес по-голям радиус на разпределение.
<<<
Да съгласен съм с това че при взрив може да има такава картина на разбягване... проблемът е в това че такова разбягване би било невъзможно в константно пространство на вселената.. това би било възможно само ако вселената се разширява във външно на нея пространство или "твори" в собственният си обем "ново" пространство .. При всички други случаи на константен обем на вселената трябва да приемем че всяко разреждане предизвиква някъде сгъстяване така че да се запазва константния обем.. Тук наистина има над какво да се замисляме..
>>>
Петков, много съм впечатлен. Не приемайте това като опозиция на защитата на Вашето обяснение. Този аргумент не мисля, че е правилен. Обаче ми харесва философията Ви. Смятам, че не е въпрос на доказване, а Вселената по дефиниция е затворена система, затова няма причина за сконфузване от "Това прилича на перпетууммобиле - а такова нещо е невъзможно, значи хипотезата е отхвърлена". Вселена е понятие включващо цялата съществуваща материя, следователно, по дефиниция няма износ на импулс. Това напълно оправдава енергията на материята във Вселената да се самозапазва и да не изчезва, и ако иска да се запазва в кинетичен импулс, ако пък не иска - да преминава в потенциал, и да се съхранява в едната и в другата си форма за такъв период, какъвто се получи от взаимното положение на нехомогенностите. Това оправдава евентуалността материята на Вселената да бъде във вечно движение.
<<<
Съгласен съм че наблюдаемият аргумент на разбягване не е достатъчен за да направи хипотезата валидна.. Аз никога не съм си правил илюзия че тази хипотеза е доказана теория.. Напротив .. мисля че тя е в доста суров вид и само беспристрасното взиране в нея на много очи може да докаже нейната смисленост или безсмисленост.. За сега аз твърдя само че тя е по-малко абсурдна от другите модели за вселената които имаме.. и толкоз .. Не си правя илюзия че бъдещи открития в законите и свойствата на окръжаващият ни свят няма да доведат до още по-нови схващания за моделът на заобикалящото ни.. още почвече че за сега нямаме представа за естеството на физическият вакум като форма на материята.. а струва ми се (казвам го съвсем интуитивно ) той е основният чарк на действителноста... Това интуитивно схващане е предизвикано в мен от абсурдноста на действие от разсояние.. интуитивно не допускам нито действие на разстояние нито пренасяне на енергиен импулс през абсолютно празно пространство.. тоест придвижване в нищото...
Като казвам интуитивно схващане аз се застраховам против каквато и да е критика.. Ако някой ми каже как би могло да става такова пренасяне на взаимодействие през празно пространство аз ще променя интуитивното си схващане... :)
Ето защо този наблюдаем аргумент е само един факт който работи за хипотезата но той не е основната и отправна точка.. Този факт доказва само че хипотезата не се разминава с фактите и с изучените природни закони... за разлика от теорията за Големия взрив.. там нещата са баяджа бременни с абсурди.. така си е..
>>>
Има едно нещо, което оправдава нехомогенностите да се преразпределят, но да не успяват да се компенсират едновременно в един и същи миг. Това е крайната скорост на предаване на импулса. Следствието е, че ако Вселената е по-широка от сферата на хоризонта на събитията, то не се образува естествен стремеж да се стигне до едновременност на взаимното неотрализиране. Тук бих отговорил веднага, че има евентиалност материята на цялата Вселена да е многократно повече от критичната маса, необходима за "големите" взривове, та когато настъпват условията за един локален "голям" взрив, Вселената всъщност, да си е почти в същото пространство, както е точно сега. Каква част от цялата материя е наблюдаваната видима зона до хоризонта? Тази ли е цялата материя, която тече из пространството на Вселената? А има ли материя отвъд хоризонта? Колко пъти Вселената би могла да е по-голяма от видимото пространство?
Смятам, че никой не може да се захване за една крайна част от пространството и да сметне, че по видимите тенденции, всичката тази нехомогенна материя след безкрайно време ще заеме хомогенно, статично състояние. Не може да се твърди това, когато не се взима цялата материя, която остава отвън тази отворена система, и докато тази външна част все още е нехомогенна, тя неминуемо ще индуцира нехомогенност в крайния избран обем и ще му наруши статичността.
<<<
Вредител , ти няколкократно говори за това .. жалко че феновете на свети Термодинамик не се вслушаха в това което казваш.. но това си е тяхен проблем нали?.. както е казано в библията коня можем да го заведем до водата .. но да пием вместо него не можем .. :)
Аз разбирам това което казваш и много съм си наясно (при това без да съм физик ) че такъв вариант за топлинна смърт във вселената би могъл да се разиграе само в една статична или безкрайно разширяваща се вселена На ясно съм че в една пулсираща вселена ентропията не е фактор...
Съгласен съм че ние нямаме основание да твърдим че набюдаваме цялата вселена и че наблюдаемото разбягване до зоната на хоризонта на събитията е само наше предположение че и нататък е така.. Наистина зад хоризонта на събитията има невидима част от вселената.. там има материя.. Според теорията на Големия взрив в отдалечените части на вселената обаче не би трябвало да има струпване на галактики тъй като галактиките са се образували далеч по късно след Големия взрив.. а ние в отдалечените части набюдаваме миналото... Фактът на наблюдаваното свръструпване на галактики в много отдалечените части на вселената обаче е изненадващ факт и той също говори против теорията за Големия взрив и в полза на хипотезата за пулсираща вселена в константен обем... При това в такава пулсация която не изисква надвишаваща средна плътност на веществото във вселената за да може гравитационно да бъде спряно разбягването и обърнато в гравитационно свиване ... не се изисква надкритична средна плътност щото пулсирането между различни зони във вселената е самодостатъчно и не е нужно да се намесва в него спиращото действие на гравитацията за преустановяване на рабягването.. Такава пулсация при която разбягването прераства в свиване не изизква надкритична средна плътност а е винаги при всякаква средна плътност усъществима...
Тази хипотеза която аз се опитвам да издигна говори че вселената не е еднократен взрив дал начало имащо смисъл на сътворение на времето и пространството а пулсиращ процес в който едни зони са под влияние на неотзвучал все още взрив а дръги зони са място на колапсиращо свиване на материята до висока плътност където назряват условия на взрив във свито до черна дупка вещество.... Никак не съм сигурен тази пулсация дали е само между две зони във вселената или е едим перменентен процес между множество такива зони.. В края на краищата имаме налице само една хипотеза която за сега е в доста суров вид.. От самолет обаче се забелязава че тя е по-непротиворечива от теорията на Големия взрив .. За туй говорим .. нали ? Говорим че Големият взрив е само един наблюдаем факт в зоната на видимият хоризонт и никак не е задължително да приемеме че това е цялата вселена а още повече че това е уникално единственно събитие в истинската и съдба.. нали така ?
Единственното в което съм почти сигурен е че теорията за Големият взрив като начало на сътворение вселената е сбъркан файл..
Поздрави!
НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/
|