Както всички (би трябвало да) знаем, от теоремата на Гаус(-Остроградски) следва, че кухините са гравитационно еквипотенциални обеми. В еквипотенциалните обеми отсъства градиент на потенциала, и следователно интензитетът на полето е нула, т.е. в кухините липсва гравитационна сила. Ако имаме тяло навътре в Земята, то можем да разбием последната на два обекта: вътрешна сфера с r <= r_на_тялото, и черупка с r > r_на_тялото. Последната не му действа гравитационно, при което остава само вътрешната сфера. Гравитационното привличане е пропорционално на r^(-2), докато масата на сферата (при опростяващото предположение, че Земята е хомогенна) е пропорционална на r^3. От двете следва, че гравитационното привличане вътре в хомогенна сфера е пропорционално на r (линейна зависимост).

Когато нещо орбитира около Земята, първо приближение е да я считаш за материална точка или за тяло със сферично-симетрично разпределение на масата (първото работи добре само на големи разстояния /далечно поле/, а второто е доказано частично невярно от геолозите). Отклоненията от симетрията могат да се отчетат чрез разложение в сферични функции, като евентуално включването на първия (най-силен) хармоник може да се нарече второ приближение.

В друго разглеждане първо приближение би могло да бъде отчитането на наличието на хомогенна атмосфера, а второ - някакъв модел за изменение на плътността на атмосферата като функция на височината на слоя. Примерно приложение - при изчисляване на орбитите на ниско-летящи сателити или траекториите на балистични ракети.

Изобщо първо (или нулево, зависи) приближение е разглеждането на дадено явление в най-голямата му простота, като отчитането на все по-слабо влияещи детайли дава съответното второ, трето и т.н. приближение. Конкретният избор на тези детайли, както и контекста на разглеждане на явлението определят какво точно ще наричаме първо, второ и т.н. приближение. От информацията, която питащият е дал тук, не може да се определи какво той нарича N-то приближение.

"Всички науки са или физика, или колекциониране на пощенски марки." (Е. Ръдърфорд)