Здравей ,
>>>
Петков, да искаш да има описание на реалността преди Големият взрив, въпреки че той е началото на същата тази така добре позната ни реалност е похвално.
<<<
Е , кому начало на реалноста .. кому па само етап в състоянията и е Големия взрив... :) Приеми че аз съм от ония за които той не е никакво начало ами етап.. Това го обосновавах що е така , но явно си пропуснал да го прочетеш.. Ако беше го прочел трябваше или да опонираш на евентуално допуснатите грешки в аргументацията или пък трябваше да ми дадеш опитно доказателство че е начало на времето Големия взрив.. За сега такова няма а начало на времето си е логически абсурдно понятие... не се вързва с останалите страни на реалноста.. (например причинноследственноста , съхранението и т.н. )
>>>
Но може би все пак някъде нашето познание ще спре въпреки че човека е твърде уверен, че за него не може нищо да остане скрито. Виж дори и да се намери физично описание на началото на В. и това което е било преди Големият взрив, това няма да снеме тежестта на въпроса за произхода на реалността със същата сила ще остане да тежи въпроса "Защо въобще има нещо, а не нищо", на този въпрос според мен физиката изградена чрез сегашните парадигми за създаване на познание никога няма да успее да отговори задоволително.
<<<
Не знам .. не знам кога и какво ще узнава човекът и какви нови предизвикателства ще му предлага реалноста.. Знам едно .. светът е принципно познаваем.. Ако за нас с теб днес въпросът "Защо въобще има нещо, а не нищо?" да ни изглежда съвсем законен .. но това навярно се дължи на нашето незнание.. така както на древните хора им се е виждал законен въпросът "А защо земята не пада ?".. и току се чудели какви костенурки и китове да подлагат под нея но все се оказвало че още нещо трябва да се подложи... накрая уморено заключавали : "Е, там отдолу има нещо което ние нема как да знаем ".. Тъжна история и доста подобна на нашата с теб ситуация .. може да ни научи на нещо .. Те тези пътища през лабиринта на познанието търсим дет ще снемат порочният кръг на предпоставките чрез "друго нещо" и стигането до изводът че "нещото" се самопредпоставя.. демек че затварачката е вътре в консервата .. че причината за битието е самото битие.. Жалко че ние хората сме свикнали да мислим законите като нещо външно и управляващо .. действащо.. предпоставящо.. а не като повтаряща се закономерност в самото съществуващо... Ей затуй все ни се иска да намерим извън битието някакъв закон или нещо такова което да предизвиква съществуването на битието ... и току пресягаме към божия пръст...
>>>
"Защо въобще има нещо, а не нищо", на този въпрос според мен физиката изградена чрез сегашните парадигми за създаване на познание никога няма да успее да отговори задоволително.
<<<
Разбира се .. в рамките на този модел на мислене в който битието е резултат от причина си прав че не може да се обясни.. Но това ли е единственният модел на мислене ?... я помисли ...:) Та нима не виждаш че с предлаганата от мен хипотеза се целя в рухването именно на тези безкрайни предпоставки .. в премахването на шугавите отворени модели в пространството времето и причинно-следственноста.. търся онзи змей захапал опашката си който ни избавя от ужаса на абсурдите..
Макар и да се окаже моделът на хипотезата ми непълен и не достатъчно аналитеичен в едно съм сигурен.. че поне ще даде някакъв тласък в търсенето на истината извън порочните кръгове на безкрайните предопставки... Без да изпадам в грандомания много добре си давам сметка че в такъв начин на мислене има рационално зърно.. дано умните хора да схванат това.. Орехът който се опитвам да налапам може мен самия да ме задави.. други па може да са в състояние с общи усилия да го преглътнат.. кой знае... :)

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Редактирано от Пeтkoв на 05.09.04 20:39.