Ха! Ще се бием, явно, щом няма условия за консенсус!

Отбих се да си кажа мнението, че безкрайното нарастване на ентропията не е единствената възможна тенденция и дадох пример. Основното в примера, беше, не дали системата е затворена, и дали законите в нея са физични или (само)управленски - основното беше, че системи, изградени от едни и същи елементи при едни и същи физични закони за запазване, се различават по поведение... и по ентропия в тях (стремеж към хомогенност на потенциала)!

В едни системи енергията добива хомогенност, в други тя се прехвърля между два или повече реактивни контейнера. При първия случай ентропията в системата непрестанно нараства, в другия случай ентропията в системата си сменя знака, а за период по-дълъг от периода на осцилация средната ентропия може да бъде константа (незатихващи осцилации).

Фазовата разлика между въздействието и реакцията е основна физична характеристика, която променя резултата от един и същ вид взаимодействие.

Закъснението е свързано с два физични параметъра - разстояние и скорост на предаване на импулса. Близките взаимодействия са тези, при които закъснението не се проявява като значително отклонение при малки относителни скорости. Далечни взаимодействия са тези, при които независимо от големината на относителната скорост, стига тя да е различна от нула, реакцията не съвпада по фаза с въздействието в точката, в която то е приложено. Такова въздействие е некомпенсирано и е очевиден фактор за ускорение - неравновесие.

Пример - потенциална яма - при първоначална скорост различна от нула, или при първоначално положение извън центъра на минималния потенциал има условия за осцилация с период кратен на закъснението на нарастването на реакцията. - Неравновесие. Махалото на стенния часовник е в потенциална яма и дори оставено без пружина, при споменатите начални условия то не прави апериодичен преход, а при липса на загуби - истински затворена система, съхранението на първоначалния му импулс го поддържа във вечно, осцилиращо движение.

Следствия:
- при големи скорости на нарастване на фронта на механичен натиск твърдите тела стават пластични. (Съпротивляването на натиск е голямо за бавни нараствания на натиска, но за удър съпротивлението е пъти по-ниско. Защо?! Твърдите тела имат нискочестотност на механичната си съпротивителност. Защо?)

- разстоянието между обектът извършващ работата и обекта върху, който тя се извършва, при каквато и да е относителна скорост с изключение на покой, е отзначение за характера на взаимодействието и за неговото наличие, въобще.

Не е новост, че физичните закони на нашата Вселена са други от тези с които си служим, когато описваме близки взаимодействия и ги наричаме "класически" закони. Законите на нашата Вселена са достатъчно прости за да се представят подобно на "класическите", които познаваме, при отчитане на съществуващата реактивност (фазово отместване на реакцията).

Един от подходите за такова представяне е добавянето на корекция от относителната скорост. Това не е най-простия подход, но работи. Тази корекция е физически обоснована, защото тя отразява ефекта на закъснението при наличие на разстояние и относително отместване - скорост. Но освен, че тя трябва да се прилага и върху величини, които биват коригирани не поради реална физична промяна, а само поради еквивалентност на математическото кодиране на резултатът от физическата конфигурация, предизвиква и погрешни интерпретации и още: Трябва да се обръща внимание на тази корекция не само, когато относителната скорост е голяма, а и когато разстоянието на взаимодействието е голямо, защото дори и при малка относителна скорост отражението на въздействието от мястото, където бива напълно компенсирано (терминирано), до источника на въздействието, удвоява времето за уравновесяване на промяната. Тогава отместването на приложната точка вече е значително и хвърля проекция встрани от посоката на приложената сила. Това е условие за незатихващо ускорение - неравновесие. Пример - прецесия. ...в потенциална яма!

Поздрави!

П.П. Не чета за екстраполация, затова не държа, че е точно. Свързано беше с предсказуемостта на "топлинната смърт" на Вселената. Мисля, че не се отклоних от темата.

Извинявам се на Петков, че може да съм компрометирал с не достатъчно висока физическа фигура поддържането на неговото мнение - че е възможно Вселената, разширявайки се безкрайно, всъщност да се свива до безкрайност във втори енергиен контейнер - все едно каква е формата на неговата геометрия и все едно, дали тези имагинерни "места" имат периферия. Най-важното условие е налице - има наличие на реактивност при пълно запазване на импулса - никакви загуби. Качествения фактор на осцилацията е безкраен, следователно, затихването на осцилацията може да стане само при намаляване на разстоянието между местата на свиване до нула и изчезване на реактивността.

Врели, не кипели! Нищо свързано с физика, Вселена...!
:)

Редактирано от Bpeдитeл на 24.08.04 21:38.