Ако се сещате в тази великолепна книга на А.Азимов, беше въведен точно този критерий на паралелност на вселените: (Между другото в съвременната физика , сякаш идват на власт точно такива "безкрайностни" идеи):
Съществуват четири взаимодействия с определени константи в нашата вселена. Константите определят отношението между интензивностите им. Константите могат да приемат в различните вселени произволен размер. В нашата вселена само четири взаимодействия имат константа различна от нула. Тъй като всичко между едно и безкрайност "нямало смисъл", то следва, чме има безкрайно много вселени които се паралелират от безкрайно много взаимодействия, чиито константи заемат безкрайно много комбинации по брой не-нулеви и по-отношение на интензивностите им.