“Означава ли "физически вярно" съвпадението на резултатът от трансформацията с експериментът?”
По този въпрос говорихмме вече неведнъж.
Физически верен резулат, разбира се, е такъв резулат, който съвпада с резултата от експеримента.
Трансформацията, особено трансформациите, които обсъждаме, се състоят в представяне на координатите на една система чрез координатите на друга система. Физически верен резултат, резултат, който съвпада с експеримента при трансформация на координатите се получава като се приложат Галилеевите трансформации.
Експериментът, за който става дума е опитът на Майкелсън-Морли. Тъкмо при този експеримент се доказва, че координатата x’ се представя чрез координатите на непримованата система по следния начин x’ = x – vt. Това е едно от уравненията на Галилеевите трансформации.
Очевидно, представянето на x’ чрез координатите на непримованата система, която СТО предлага като вярната трансформация, а именно x’ = beta.(x – vt) (едно от уравненията на Лоренцовите трансформации) всъщност не е вярната. Тя не води до “съвпадението на резултатът от трансформацията с експериментът.”
Това ти го демонстрирах и с “бакалски сметки.”
Следователно, СТО е в конфликт с резултата от опита на Майкелсън-Морли. Резултатът от опита на Майкелсън-Морли е експериментално доказателство за несъстоятелността на СТО.
Казаното дотук е достатъчно да прекратим разговора и да приемеш моята теза. Не забравяй каква е темата на разговора и в крайна сметка какво обсъждаме. Тук не обсъждаме дефиниция на трансформации, а експеримента на Майкелсън-Морли и дали той потвърждава СТО или не.
Аз ще продължа този текст, защото знам, че ти веднага ще зададеш въпроса – какво да правим със законите на електродинамиката? (Както казах, такова продължение на разговора не е необходимо, но аз го правя от чисто приятелски чувства.) Трансформация, да речем, на вектора на Лоренцовата сила, така както Гошо го вижда в неговата система, трябва да съвпада с вектора, който се получава, когато използваме координатите на нашата система – Галилеевите трансформации не постигат това.
Във връзка с горнаото аз пък, от своя страна, веднага трябва да ти кажа две разочароващи неща. Първо, Лоренцовите трансформации също не постигат това. Второ, даже и някакси да се съгласим, че го постигат, не го постигат по отношение на големината, а само по отношение на формата на закона. Това директно противоречи на твоето определение за трансформация – съгласно твоето определение трансформацията трябваше да води до същия резултат, който Гошо вижда в своята система. Запазването само на формата, но не и на големината, на вектора не означава съвпадение с резултата, който Гошо получава. Гошо получава едно число, трансформациите дават друго число.
Да приемем обаче, само заради този разговор, че Лоренцовите трансформации работят безупречно и дават точно този електродинамичен резултат, който Гошо вижда в своята система. Приемам, просто в интерес на разговора, тази най-благоприятна за теб ситуация. Какво се получава – съгласно твоята дефиниция за трансформации Лоренцовите трансформации работят в електродинамиката, но не работят в механиката, не трансформират координатите съгласно изискванията на твоята дефиниция за трансформации.
Забележи, обаче, за трансформациите в механиката (за трансформациите на координатите) имаме добре обоснован експеримент – опитът на Майкелсън-Морли. За това каква точно трансформация на Лоренцовата сила е коректната нямаме никакви експериментални доказателства.
Чакам да ми кажеш как да излезем от това положение и как да спасим СТО. Ти моето предложение го знаеш – отхвърляме СТО като нефизична и, ако по някаква причина ни се наложи да представим Лоренцовата сила чрез координатите на друга система, прилагаме единствено верните трансформации на координатите – Галилеевите – като при това не се смущаваме от факта, че формата на уравненията, които получаваме не съвпадат с тези, които Гошо вижда. Ако искаме да представим формата на уравненията така както ги вижда Гошо просто правим обратни трансформации.
Повтарям, как обаче, при тези обстоятелства, да спасим СТО?
|