Ами като бях малък някъде бях чел за първите радиоприемници и предаватели, преди ерата на галенитовия детектор, и бях сглобил един приемник.

Та предавателите са били точно искрови разрядници в свързващата точка на дипол, или през стърготини, и са се управлявали с морзов прекъсвач.

Приемника е бил антена и заземление, подадени на контур, в който последователно са навързани бобина, кохерер, звънец и батерия. Кохерера е стъклена тръбичка, пълна с метални (в моя случай железни) стърготини. Използува се ефекта, че в нормално състояние стърготините са хаотично разположени и съпротивлението им е голямо, така че токът през тръбичката да е малък. При облъчване с радиовълни (някъде от метровия диапазон) съпротивлението по повърхността на стърготините рязко намалява, и звънеца почва да звъни. За да се изключи звънеца и да се възстанови схемата в първоначално състояние, конструкцията така е разположена, че звънеца при удар почуква и тръбичката, за да разбърка отново стърготините.

Това устройство гарантирано лови мълния до 30 км, в зависимост от антената и тръбичката :))