Що бе Гери, що да е парадокс?
Какво парадоксално има в това приемане че частите на цялото и цялото са равнопоставени в основанието на съществуването.
Нали няма нищо парадоксално в това да кажем че цялото съществува единственно чрез частите си и че частите съществуват единственно в цялото.
Ако приемем че вселената е цялото а големия взрив и другите там етапи от развитието и са частите на това цяло то всичко си е наред.
Интересно ми е защо хората не могат и не искат да схванат битието като съставено от части които ние наричаме моментно проявление във времето.
Защо например не схващаме при пространството че имаме моментно състояние е една кота от ланшафта която прераства в друга кота.Защо е възможно възприемането на пространственото измерение като реално цяло във всичкия си диапазон а възприемането на времето като измерение се "имагинезира" (извини ме за нововъведената дума) извън мигът на настоящето?
Гери, по отношение на големия взрив не съм казвал че догава се сътворява (поражда вселената ) Аз само казвам че и големия взрив и другите и етапи на развитие са само части(състояния ) на цялото (вселената като многоизмерност което вкючва всичките и части като съставни на структурата на това многомерно чудо) Аз само намеквам че развитието във времето не е нищо друго освен едно преместване от едно състояние на битието в друго.Аз само намеквам че това дето му казваме тук и сега не е нищо друго от координата в многомерния масив на състоянията който съществува цялостно и реално.
Ако ме попиташ защо са невидими от "тук и сега" другите състояния на цялото "там и после" ще ти одговоря простичко " този многомерен масив на реалноста не може да бъде обозрян видимо , за да се види той единственно трябва да се обходи и движението при обхождане е еднопосочно :)
доскоро!
Парите не правят човека щастлив но липсата им го прави нещастен!<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Пeтkoв на 22.01.03 13:28.</EM></FONT></P>Редактирано от Пeтkoв на 22.01.03 13:30.