Н Е У Т Р И Н О и К В А Р К И Н О
Вярно е,че през миналия 20 век под напора на множеството експериментални дани физиците престанаха да развиват физически модели на изследваното явление за да описват правилно неговите параметри, а започнаха да пишат натъкмени формули с цел да получат правилни отговори. За по-лесно те започнаха да работят като дилетанти математици, сами създаващи необходимия им математически апарат, често дори не разбирайки същността на явлението, което изследват и описват. Поради това се получиха много изкуствени парадокси, защото много от изследванията чрез описания замениха физическата му интерпретацията с математическото му описание. Така например, квантовата механика дълго беше приемана само като сполучлив математически апарт, без да има ясна физическа интерпретация. Теоретиците достигнаха до голями трудности при въвеждането на такова множеството вакууми, колкото бяха елементарните частици ,както и при обяснението на структурата и същността на експериментално определените елементарни частици. Именно поради това като характеристики на елементарните частици бяха въведени понятия (цвет, красота, аромат,странност, ъгли на Ваинберг и Кабиббо) , които бяха без ясна физическа интерпретация, но много често с противоречиви с експерименталните дани и теоретичните твърдения (като дробни електрически заряди). И всичко това само защото учените нямаха ясно разбиране на физическата същност на изследваното явление.
Оказва се,че вакуумът е съставен от лесно поляризуеми динамиди, подредени в плътно опакована кристална решетка. Динамидите са съвокупности от два точкови противоположни електрически заряда (електрино (-) и позитрино (+)), които имат само динамическа инертност на своите електромагнитни полета ,но нямат маса в покой. В равновестно състояние двата точкови противоположни заряда са безкрайно близко един до друг, поради което тяхните електрически квази диполи имат нулево значение. Но наличието само на много малки динамични инертности в електриното и позитриното обуславлят тяхните големи подвижности и много лесна поляризуемост на динамида. Това дава възможност за възникване на електрическо диполно взаимодействие между най-близките съседни динамиди, което определя вълновите свойства на вакуума като цяло. Следователно възбуждането на колективни изкривявания на кристалната решетка на вакуума, предизвикващо появата на електрически диполни моменти в динамидите, много лесно ще предизвиква поляризация в нея, която ще създава електрическо поле. във вакуума. Противоположното движение на двата противоположни точкови заряда на динамидите ще създава токове в тях, които ще възбуждат магнитни полета около тях. По този начин се създава възможност да се възбуждат реални и виртуални фотони във флуктуиращия вакуум от диполния момент на атома като цяло. Поради тази лесна поляризуемост на идеалния диелектрик вакуумът добива реална възможност да пренася светлина през решетката си,съставена от динамиди.
Ако фотоните са солитонно иглообразно колективно хармонично възбуждане на неутралния вакуум, то неутрината са солитонни вихрообразни колективни възбуждания на същия вакуум със сферична симетрия, докато кварконите са подобни солитонни вихрообразни дископодобни колективни възбуждания на този неутралния вакуум с цилиндрична симетрия (дискообразни). Същественото е,че неутрината са фермионни колективни хармонични осцилации,т.е. със силна вързка между между колебанията по трите оси. Тъй като кварконите са колективни фермионни колебания в плоскост, която е резултат от две фермионни тримерни колебания, като един вид от тях са симметрично колебаещи се, а другия вид са антисимметрично колебаещи се, то те трябва да притежават характеристика, която да определя ориентацията на тази плоскост в тримерното пространство. Ние предполагаме,че трите цвята на кварка определят трите ориентации на плоските на симетрични и антисиметрични фермионни колебания на точковия електрически заряд в диска, а смената в цветовета на кварка навярно ще описва въртенето на същите плоскости в пространството. Следователно безцветност на адроните би означавало наличие на сферическа сиуметрия в тяхните свойства
Оказва се, че електрически заредените масови лептони са сума от съответните им неутрина и заредените междинни векторни бозони W и поради това ароматите на трите неутрина се определят от комптоновата дължина (ћ/mс) на съответните им масови лептони. Така ароматът на електронното неутрино се определя от масата на електрона, а ароматът на мюонното неутрино се определя от масата на мюмезона. Поради това запазване на аромата на зарядовите лептони досега не е открито мюонно неутрино да взаимодействува с елетрон или да го поражда, както и електронно неутрино да взаинодействува с мюмезон или да го поражда. Именно поради запазването на аромата не е възможна трансформация на неутрина с един аромат в неутрино с друг аромат, както и тяхното смесване. Това е аналогично на невъзможността един фотон с определена енергия сам да се трансформира в друг фотон с друга енергия.
По същия начин ние можем да си представим, че освен обикновените неутрина има много малки неутрина, мининеутрина, които не са устойчиви в отделни колебания, а са принудени да се колебаят в двойки. Така се получават кваркината, които са сума от симетрично и антисиметрично колебаещи се мининеутрина.. Оказва се, че кваркът е сума от кваркино и точковия електрически заряд на междинния векторен бозон W, но за разлика от лептоните поради неустойчивостта на отделните миникваркина при кварките винаги има точков електрически заряд в кваркиното, но в симетрично колебаещите се кваркино точковият електрически заряд може да стои два пъти по-кълго време отколкото престоява точковият електрически заряд в антисиметрично колебаещите се кваркина, понеже токът в симетричното тваркино е с по-ролям радиус и следователно създаденото от него магнитно поле е по-слабо. Тъй като глюоните са съставени само от магнитни полета, то завъртането на плоскостта на кварка, което съответствува на смяната на неговия цвят, е в резултат от магнитното взаимодействие между магнитното поле на излъчения или погълнатия глюон и на тока на точковия електрически заряд, движещ се в кваркиното. Поради това, колкото по слабо е магнитното поле на електрическия ток в кварка, толкова по-слабо ще бъде магнитното язаимодействие между неговото магнитно поле и магнитното поле на глюона. Именно поради това времето на пребиваване на точковия електрически заряд в симетричното кваркино е два пъти по-дълго от времето на пребиваване на същия точков електрически заряд в антисиметричното неутрино. Поради това ние можем да си представим, че пълното време е съставено от 3 части, като 2/3 от него точковият електрически заряд прекарва в симетрично колебаещото се кваркино и 1/3 от него той прекарва в антисиметрично колебаещото се кваркино.Поради това ние можем да предположим, че кваркът, съответствуващ на симетричното кваркино, има заряд 2е/3, а кваркът, съответствуващ на антисиметричното кваркино, има заряд 1е/3.
Трябва да отбележа, че изложените предположения намират подтвърждние в определянето на ъглите на Вайнберг и Кабибо. Така например, вероятността за преход от симетричното в антисиметричното колебание се определя от произведението на 1/3 и 2/3, т.е от 2/9. От друга страна тази вероятност се определя от {sin (tita-1) }^2 = 2/9. Следователно (tita-1) = arcsin (koren (2)/3)
= 28 gradusa i 8 minuti. По същия начин ако изчислим sin( alfa - beta) = 2/9 ,,
то бихме поличили ъгъла на Кабиббо = alfa - beta = 13 gradusa i 10 minuti.
Както казахме, енергията в покой (m.C^2) на масовите лептони се определя от енергията на електромагнитното взаимодействие на тяхните електрически заряди и магнитни диполни мименти с интензитетите на тяхните собствени електрически и магнитни полета.Тъй като масите на различните масови лептони са различни, то различни са и тяхните аромати.Следователно взаимните разпади на различните масови лептони представляват преходи на тяхните електрически заряди от едно движение в друго, като по време на този преход чрез слабото взаимодействие електрическият заряд на лептона остава в състояние на зареден векторен бозон (W0. Този преход се характеризира от силното взаимодействие, което представлява преход на заредения векторен бозон от едното неутрино в другото. Ограниченията на взаимодействие между заредените векторни бозони и неутрината се определя от изискването спина на неутриното винаги да бъде противоположен на спина на заредения междинен векторен бозон за да се поличи спина на масовия лептон.
Подтвърждение за нашето твърдение е преходът на пимезона в мюмезон и мюонно неутрино. Това означава,че при този разпад винаги се раждад едновременно две неутрина с еднакав аромат, но различни спиралности, поради коео ако едното неутрино се използва от заредения междинен векторен бозон за образуването на мюмезон, то другото остава свободно и излита само в пространството. Действително,от реакцията
π+ ==> μ+ + νμ или π- ==> μ- + νμ
следва, че положително електрически зареденият междинен векторен бозон W+ се обединява с мюонното неутрино νμ за да се образува положително зареденият мюмезона, докато отрицателно електрически зареденият междинен векторен бозон W- се обединява с мюонното антинеутрино νμ за да се образува отрицателно зареденият мюмезон. Това предположение се оправдава и от реакцията на разпада на отрицателния мюмезон в електрон
π- ==> μ- + νμ + νe , както и при π+ ==> μ+ + νμ + νe .
Много интересно е,че ако отчетем, че точковият електрически заряд на мюмезона изпитва движение по трите ос и, и поради това има енергия 106.65 МеV, то на една степен на свобода се подат 35.55 MеV .Ако отчетем че точковият електрически заряд на заредения пимезон се движи в две плоскости и поради това притежава 4 степени на свобода, поради което той би трябвало да има енергия 4 х 35.55 = 140.22 MеV, а в действителност той има енергия 139.58 MеV. Това съвпадение показва, че ароматите на мюмезоните и на пимезоните съвпадат поради което съвпадат и размерите на тяхните вълнови функции, определящи вероятността за разпад на пимезона в мюмезон е 99.9%