Ултравиолетова разходимост (или катастрофа) означава, че при пресмятане на интеграла върху всички възможни честоти от нула до безкрайност, се получава разходящ (клонящ към безкрайност) интеграл. За пример може да полужи енергетичната светимост на идеално черното тяло, пресмятана преди по класически съображения, според които енергията расте с повишаване на честотата. След интегриране се оказва, че едно черно тяло трябва да излъчва безкрайно много енергия в ултравиолетовата и нагоре част на спектъра, поради което проблемът с разходимостта на енергетичният интеграл е наречена "ултравиолетова катастрофа".