Гриновите функции намират по-широко приложение в теория на
полето, където те могат да се отъждествят със съответните амплитуди
за преход и удволетворяващи определени изисквания, например
произтичащи от условията за причинност и унитарност.
Друг е въпросът, че самите функции имат определен тип сингулярност,
и затова амплитудита за даден процес, смятана по теория на пертурбациите, се представя с ултравиолетово разходящ интеграл.
Проблемът се решава с т.нар. пренормировка на полето и параметрите
фигуриращи в Лагранжиана, самият който определя дали теорията е
пренормируема(или изчислима). Така че по-скоро функциите на Грин
са изчислителен инструмент(мощен), докато по-фундаментален е
принципът на симетрия (според мен).
Надявам се отговорът да ти послужи,