То какво излезе в крайна сметка, че както и да го погледнем, Човека се стреми да опознае и, в крайна сметка, да се съедини с "Бог" (или "Универсалния закон", или "Енергията", понятието няма значение). Единствената разлика са средствата и начините, по които се опитва да постигне тази си цел. В миналото това са били молитви и изучаване на Библията, сега са знания за природата и изучаване на познатата ни Вселена, в бъдеще може би изучаване на съзнанието и управляващите го механизми (кой знае?). И в крайна сметка малко по малко се избистря идеята, че всеки от нас носи частица от този "Бог". За религията това е "душата". В светлината на науката е безспорен факта, че разумът като най-висша форма на материята носи всички основни принципи в себе си.
Говорим за това, какво би станало след откриването на "Универсалния закон" или "Бог". А това не би ли приравнило откривателя му (Човек, а може би просто Разума) на всичко останало, т.е. на "Бог"-а. Тогава разликата Човек - Бог (или по-правилно Съзнание - Бог) би изчезнала.
И едва ли това постижение ще е достъпно само за част от обществото (ако тогава все още съществува това понятие). Идеята ми е, че самото търсене на пътя и извървяването на самия път са доста различни неща. Да гледаш телевизия не значи да познаваш устройството на телевизора. Да познаваш "Универсалния закон" не значи да си го извел или открил.
С горното искам да кажа, че според мен не бива да противопоставяме религията и науката, това е все едно да противопоставяме телеграфа и видеотелефона, важна е целта, която се опитваме да постигнем с двете. А може би наистина заедно с Човека еволюират и методите му, т.е. религията постепенно еволюира в наука, а науката - в ... (какво ли?). Нека не робуваме на понятията и да се опитаме да погледнем какво всъщност се крие зад тях!

Поздрави,
Един, който се опитва да мисли.