Хм, скоро не съм спорил по такива теми наоколо :))

А всъщност за мене целта на съществуването не е най-главната тема. Защо трябва да се търси смисъла на съществуването? И какво ще стане ако се намери? Някой от великите беше казал, че целта на съществуването на човека е да спомага на ентропията във вселената да расте по-бързо, и той доста добре се справя със задачата си, нали?

Търсенето на целта на съществуване е свързана с представата за Бог - щом ни е създал разумен Бог, значи е вложил някакъв смисъл, значи имаме някакво предназначение. Но ако сме породени от хаоса, от самоорганизацията на материята, какъв смисъл има да търсим? Със същото основание можем да попитаме: какъв е смисъла на съществуване на водата, камъните, атомите и т.н. Мисля че въпросът е безсмислен ИЛИ се намираме на много ранен стадии за да го разберем и разрешим.

Търсенето, откривателството, любопитството са естествени черти за човека. Представи си човек който не е любопитен, не се интересува от външния свят - такива ги лекуват в специални заведения. Не знам, може и да е грешка, но поне според нашите цивилизационни ценности такъв човек е болен.

Така че търсенето, откривателството са естествени цели на човека. Чрез тях (евентуално) може някога да си отговори и на въпроса за смисъла на съществуването, макар че всички знаем, че той е 42 :))

А какво ще стане (недай си боже!) когато всичко бъде открито и изучено? Аз лично се съмнявам че това ще стане някога, защото човек се доближава до същността на нещата не пряко, а асимптотично - за дадено нещо той не научава всичко изведнъж, а постепенно и безкрайно уточнява и увеличава знанията си.

Но дори и да се стигне до положение да се знае всичко - какво толкова? И друг път сме имали крах на цивилизацията, пък и човешкият род не е вечен - едва ли ще просъществува до милион години (от чисто биологически оценки)... А и човечеството не поумнява - колкото по-развита става цивилизацията, на толкова по-тънки нишки се държи. Сега ако спре токът, човек е като парализиран - няма компютри, транспорт, отопление - в сравнение с преди 100 години човечеството става все по-лесно податливо на външни влияния и катастрофи. Но това е друга тема.

А това което казваш за историята, 15-16 век - това е само част от отстъплението на религията, за което споменах в предишния си пост. По това време религията е била на върха на развитието си. Любопитството към устройството на света не се е поощрявало изобщо - любопитните просто са ги горяли.

Разбира се, и аз не бих правил прогнози за бъдещето. Но мисля че тенденцията за откривателство още не се е изчерпала, а все още набира сила. Макар че ако човек помисли малко, се очертава една разширяваща се пропаст - между знаещи и любопитни, и невежи и нежелаещи да се научат. Не знам това до къде ще доведе в бъдеще.

Така че мисля че въпроса за смисъла на съществуването не е въпрос на цялото човечество. И не е една от целите на науката. Всъщност науката обикновено не отговаря на въпроса "защо", а на въпроса "как". Как човек се вписва в известната вселена, а не защо е там.