Дълго си мислих дали да се намесвам тука.

Според мен науката и религията си приличат само повърхностно. В своята същност те са напълно противоположни - те зе борят да властват над една и съща сфера. Колкото едната завладее повече от тази сфера, толкова ще отстъпи другата.

И погледнато в исторически аспект, настъпващата е науката, а отстъпващата е религията. И ако се замисли днес човек, понятието за Бога е нужно в съвсем малко случаи. Както казва Стивън Хокинг: дори Бог да е създал вселената, от тогава той не се е намесвал в нея - тя се развива по собствените си закони.

Да погледнем и от друга страна: религията обяснява всичко, но може ли да предсказва какво ще се случи? Може ли да предсказва нови явления на базата на познанията върху старите? Смесването на солна киселина и натриева основа е подваластно на божията воля, утре господ може да превърне резултатът във вино, а не в сол...

Всъщност Бог е необходим само там, където има незнание. Например: как се е образувала вселената? Защо скоростта на светлината е постоянна? Как възниква съзнанието? За възникването на живота Бог вече не е необходим - преди няколко дена създадоха изкуствен вирус чрез пряк синтез на ДНК, какво ли ни чака в бъдеще?

Но всъщност ако се замислите, та ние сме още в началото на познанието: науката като такава, каквато я виждаме, е на по-малко от 500 години, основните теории, които що-годе обясняват света са на по-малко от 100 години, даже на някои от тях сме връстници, компютрите навлязоха масово едва преди 20 години, човешкия геном беше прочетен преди 3 години. Та предстои създаването на квантовата теория на гравитацията, която би отговорила на много от въпросите, приписвани сега на Бога.

Интересно, след 100 години къде ще е свряна представата за Бога?

Не говоря за представата за Бога като Природа, каквато имат много от съвременните учени. Говоря за Бог като всесилен Разум, каквато представа ни натрапва религията.