Ето това имах предвид като писах, че предимството на религията е в нейната универсалност - всяко ново и непознато явление може да бъде вместено в рамките на съществуващата система (както беше казал някой - Бог е остатъка, който допълва до единица). Обаче тук идва главния проблем на религията - "Бог" е твърде абстрактно понятие, неочевидно по своята същност и човешкото съзнание не е способно да го приеме като очевидно (поне в по-напредналите етапи в развитието на обществото). А "Бог"-а е в основата на всяка религия, един вид базата, върху която се гради цялата система. Следователно ако религията успее да реши този си проблем (да докаже неоспоримо съществуването на "Бог"), тя ще се превърне в една завършена система в контекста на горните определения.
От друга страна науката търси нещо различно,търси смисъла на всичко. Точно там и е слабото място - че за всеки (или почти всеки) нов проблем се изисква нов подход, нов метод, нови правила и закони. Няма го универсалния "Бог", на който да се основава решението. Ако някога в науката бъде създадена универсалната система от закони, тя би била еквивалентна на "Бог"-а в религията и науката също би се превърнала в универсалния инструмент на съзнанието). Но засега сме твърде далече от този момент, защото всички принципи на науката се базират на съвкупността от вече познати процеси и явления, което само по себе си е пречка по пътя към универсалността (един вид се мъчим да създадем описание на цялото, познавайки само една малка част от него - представете си, че имате на разположение един камък и по него трябва да опишете цялат Земя). Освен всичко друго, системата "наука" не е и синхронизирана, т.е. при въвеждане на ново правило се налага промяна на по-голяма или по-малка част от вече действащата система (спомнете си СТО на Айнщайн и промените във физиката, които настъпиха след нея).

Забележете, че горните разсъждения са само върху науката/религията като инструмент за изобразяване на Света в съзнанието. Друг е въпросът дали съзнанието има нужда от познание на ЦЕЛИЯ Свят или може спокойно да съществува познавайки само част от Света. По моему развитите общества клонят към първото, макар да познаваме и обратните примери (да ме прощават историците, говоря на изуст).

Поздрави,
Един, който обича да мисли.