|
Доста интересни дискусии се водят в този клуб и бих искал да ви предложа една тема, която не е съвсем свързана с физиката, по скоро с генералните понятия. Тъй като смятам, че физиците са хора, способни най-вече да мислят абстрактно (и аз някога бях физик, сега вече ми е само хоби), смятам че бихте я намерили интересна.
А ето и темата:
Какво представляват науката и религията и как/защо са възникнали?
Според мен в дъното на всичко стои въпросът "Какво представлява Светът извън нашето съзнание?" или както е писал един философ навремето (не си спомням кой точно, но има ли значение) "Звукът от падащото в гората дърво съществува ли, ако наоколо няма кой да го чуе?". Един вид отражението на света в нашето съзнание всъщност представлява самия свят (вероятно). Като това отражение е резултат от взаимодействието на света с нашите сетива (това май беше дискутирано в една от предишните теми, но в друг контекст, мисля). Очевидно е обаче, че базирайки се само на информацията, натрупана от сетивните възприятия, образът на заобикалящия ни свят ще бъде силно ограничен (Китай не съществува, защото нито съм го виждал, нито съм го чувал, мирисал, пипал и т.н.).
И точно тук на помощ ни идват науката и религията, а именно като един вид протези на човешкото съзнание да проникне извън границите на сетивните си възприятия. Един вид инструменти на съзнанието превръщащи неочевидното в очевидно. На пръв поглед и двете си приличат доста в тази си роля: и двете са системи от идеи, принципи, методи, базиращи се на система от постулати (догми, аксиоми, емпирични правила и т.н.) с чиято помощ явленията и процесите в заобикалящия ни свят получават своя образ в нашето съзнание.
Какви са тогава предимствата и недостатъците на двете системи?
Разбира се религията е възникнала доста преди науката, макар че самото понятие "религия" едва ли има древен произход. Не може да се отрече, че религията е доста по всеобхватна и създава един вид рамка, в която се вместват както познатите, така и неизвестните досега явления и процеси. Тя е доста по-универсална в тази си роля и само факта, че е просъществувала от рождението на човечеството говори достатъчно (нямам предвид една определена религия, а обобщената система). Освен това е единна и обединява всички свои части с доста стройна рамка. Но главния и недостатък е, че се базира на постулати, които меко казано са неочевидни и главните проблеми пред религията винаги са били свързани с очевидността на основните и постулати.
От друга страна, науката никога е нямала проблеми с очевидността на основните си постулати и именно в това е и главното и предимство. Но въпреки това науката се базира само на познатата ни част от света, т.е. тя не обхваща целия свят, а само (малката) частица от него, която вече е позната на съзнанието ни. Това я прави доста по-неуниверсална и понякога тази и неуниверсалност е доста голяма пречка в по-нататъшното изследване на света. Освен това на науката и липсва единност в системата от правила и закони, описващи света и това води още в по-голяма степен до нейната неуниверсалност.
Предполагам, че рано или късно, когато религията успее да изясни постулатите си (да ги направи очевидни) и когато науката постигне универсалността и единността на религията, то двете системи ще се слеят и ще възникне една единна система (наречете я "свръх-наука" или "обща религия" или както си щете, понятието няма значение).
Моето лично мнение е, че науката най-вероятно ще напредне доста по-бързо и вероятно ще доминира в това бъдещо сливане, но кой знае?
Да ме извинят професионалистите в областта, горното бяха само някои мисли, преминаващи през главата на един лаик.
Поздрави,
Един, който обича да мисли.
|
За науката и религията...
