Не знам какво мислят другите по въпроса за пръчката, но мойто мнение е че едва ли другия край на пръчката ще мръдне някога :))

Теоретично разбира се, електрическите и гравитационни нарушения, които ще възникнат с въздействието върху единия край, ще бъдат регистрирани в другия край след една година.

Но на практика според мен ще стане следното. Същите тези електромагнитни и гравитационни нарушения ще се разпространяват във вид на сферична вълна, и ще затихват с квадрата на разстоянието. На разстояние една светлинна година мисля че нищо не може да ги регистрира...

Сега да разгледаме самият механичен импулс, който получава пръчката с бутането. Тази енергия ще се разпространява във формата на вълнов пакет вътре във веществото на пръчката, т.е. със скоростта на звука в материала на пръчката. Аз сега прелистих справочника, и давам горна граница за тая скорост 10 км/сек (няма такова вещество, ама от мен да мине!). Което значи, че този импулс ще се разпространява за около 30000 години (примерно).

Да, ама не. Първо, във всяка материална среда има дисперсия на скоростта на звуковата вълна от нейната честота. Което значи, че вълновият пакет ще се разпадне с времето, и то много бързо. Спомнете си историята с първия Трансатлантичен кабел за телграфия какво е станало, и само на няколко хиляди километра разстояние (е, там импулсите са били електрически, но резултатът ще е същият).

Та идеята ми е че много скоро (направо мигновено в сравнение с мащаба 30000 години) енергията на "бутването" ще се разпредели в много голям обем с тенденция да се разпредели в цялата пръчка... Което значи че в предаването на тази енергия ще участват все повече частици. Което от своя страна би довело до големи загуби във вид на затопляне на пръчката. Т.е. полезната енергия, която пренася информацията към другия край, постепенно ще намалява, и това намаляване ще продължи 30000 години (защо ми се върти в главата че намаляването е експоненциално?).

При всички случаи, колкото и голяма (но недеструктивна!) енергия да се приложи в единия край (а тя е ограничена от свойствата на материала) като се разпредели в целия обем на пръчката, май нищо няма да се усети на другия край. :))

Интересен е проблема и с детектирането на енергията в другия край на пръчката. При ниски температури ние можем да намерим нулевата енергия на кристалната решетка на пръчката, и за да регистрираме нашата енергия, тя не може да е по-малка от нулевата енергия на решетката. От тука веднага може да видим каква трябва да бъде енергията на "бутването", та разпределена в целия обем на пръчката, да е сравнима с нулевата енергия на решетката. Не мога да намеря сега числа да го смятам, но ми се струва че ще е доста разрушителна...