Дзвер1, нека се опитам да бъда адвокат на дявола. Ти казваш:

"Същественото е, че статистическите предсказания на кв.м. са такива, които биха били невъзможни за некорелирани класически единични събития. А класическите единични събития трябва да са корелирани по такъв начин, че "причинителя" на корелацията да има скорост на разпространение по-висока от с, в рамките на експеримента /ако се вярва на кв.м. безкрайно голяма/."

Значи, ти раздаваш тухлите. Случва се така, че както тухлата на Алис така и тухлата на Боб е изправена. Един от единствените четири варианта, който общата система (на тухлите) може да има, е осъществен - казвам "единствените четири варианта", за да подчертая, че има "entanglement" между състоянията на отделните тухли :-). И ако искам да продължа екзотиката, аз казвам, че при такова съвпадение е извършена "телепортация". И още малко екзотика - тухлите са си "обменили" информация, за да застанат в такова положение, със скорост по-голяма от с. Нещо повече, такава информация тухлите си обменят даже и да няма никакъв експеримент - вариант при който и двете тухли ще са изправени съществува по принцип, втъкан в самата същност на това, което искаме да предприемем.

По-нататък -- съгласен съм, че трябва да се върнем към Аспект. Разбирам каква е идеята ти в обяснението, което даваш, но за мен не е очевидно, че тези явления не са тривиално "втъкани" в свойствата на лазерните лъчи (не фотони) - както горе при тухлите :-), макар може би не така просто. В този смисъл интересно е сравнението, което правиш с холографското филмче. Дали наистина не е от значение и "изобщо не е необходимо да знаем механизма по който се осигурява такова поведение на макрообектите /двата генератора или фотоумножителя/ - еntangled частици, вълнови импулси или нещо друго" и дали наистина е достатъчно да разглеждаме "цялата "фина механика" на постановката" само като като "черна кутия", при което да ни интересува "само крайния, наблюдаем макрорезултат ?" Дали ако се забрави корпускулярният характер на светлината опитът на Аспект би имал някакво значение - не е ли вярно, че явлението, кето обсъждаме е интересно тъкмо защото претенциите са, че то се наблюдава при частици, а не при вълни ? Може да имаме милиони радиоапарати настроени на честотата на даден предавател, което не е прието да се разглежда като някакво доказателство за нелокалност. Много от тези милиони само с леко завъртане на копчето чуват друга радиостанция, но и това не се използва като доказателство за специалния характер на квантовата механика спрямо класическата.

Пак ти казвам, напълно съм съгласен, че преди всичко останало трябва да обсъждаме опита на Аспект, както и на това върху което той е основан - статията на Бел. Във връзка с това бих искал да чуя какво мислиш по следния въпрос. В оригиналната статия на Бел във Physics изводите, които се правят се базират върху сравняването на уравнение (2), което е "поправеното" класическо уравнение (за expectation value) със съответното уравнение, произтичащо от квантовата механика - уравнение (3) (също за expectation value). Целта на статията е да се докаже (и се доказва), че двете уравнения не са едни и същи.

В статията си Бел използва примерът, предложен от Bohm като една възможно най-проста илюстрация на аргумента представен от АПР. Доколко този най-прост случай наистина илюстрира АПР парадокса тук няма да коментирам. Да предположим, че наистина го илюстрира. Ако това е така, то логиката в статията на Бел изглежда обърната - според АПР тъкмо квантовата механика предлага непълно описание на реалността. Следователно, ако нещо трябва да се коригира с включване на "скрити параметри", то това е тъкмо уравнение (3) -- уравнението за expectation value, предложено от квантовата механика -- а не както е направено в статията, да се поправя класическото уравнение за expectation value. Така че, обратно на това, което е направил Бел, ако искаме да обсъждаме АПР парадокса, а не нещо друго, некоригираното уравнение трябва да е уравнение (2), а уравнение (3) трябва да е коригираното. От текста на статията като че ли излиза, че a priori е приета верността на квантовата механика и нагаждането със "скритите променливи" се налага да бъде извършено върху уравнението на класическата статистика. Както споменах, внушението в статията на АПР е точно обратното.

Ами, ако още се окаже, после, при експерименталната проверка, че даже такива съмнителни експерименти (при които се приема, че вълни имат корпускулярни свойства, като при Аспект) доказват, че даже и коригирана квантово-механичната функция не съвпада с "правилната" класическа функция ? Какво ни гарантира, че такава възможност е изключена ?