Pixel, за пръв път чувам, че "рационалната" физика приема съзнанието за материя. Вярно е обаче, че носителят на съзнанието -- мозъкът -- е без съмнение материален. Би могло да се разсъждава така -- в мозъка протичат електрохимични процеси, те предизвикват напр. движение на заредени частици. Около движещи се заредени частици възниква електромагнитно поле, което е вид материя. Би могло да се мисли, че тъкмо това поле (вид материя), появяващо се в резултат на мисловни процеси взаимодейства с подобни такива полета. И ... ето ти телепатия. За съжаление, въпреки наличието на много чувствителни уреди за измерване на електромагнитни полета и въпреки многобройни опити, не е могло да се установи измеримо взаимодействие между подобни полета. Просто, излъчвания от подобен род са много слаби, за да предизвикат видими взаимодействия между съзнание и материя. Когато нещо е малко, то не може да стане голямо по теоретичен път -- мравката не може да повдигне слон. За съжаление, природата ни налага не едно такова ограничение. Понеже професионалните учени днес не оспорват, че силата възникваща при взаимодействие между подобни полета е пренебрежимо малка, се тръгва по друг път. Днес някои разчитат на т.нар. "нелокалност" в квантовата механика, за пръв път спомената от Шрьодингер, но всъщност установена от Айнщайн-Подолски-Розен в прочутата им статия (при това представена от АПР като недостатък на квантовата механика). Тази "нелокалност" е и в основата и на претенциите за наблюдавана "телепортация". Парадоксално, дискутираният тук Джозефсън не тръгва даже и по този път -- той даже не счита, че аномалиите, които той твърди, че наблюдава се дължат на квантово-механичните "нелокалности". Признавам, не ми е твърде ясно какво точно твърди този автор.

Човек би казал, какво значение имат всичките тези теории, ако Джозефсън наистина наблюдава експериментално аномалиите за които говори. Проблемът е, че при тези изследвания има твърде много субективизъм. Разчита се предимно на субективните впечатления на хора от които, по една или друга причина, не би могло да се очаква безпристрастност и от това експерименталните резултати са в най-добрия случай полуколичествени. Подобен подход би бил напълно приемлив в средите на New Age напр. в Лос Анджелос. Присъствал съм лично на не една "конференция" организирана от подобни групи, които изпитват голямо удоволствие от мероприятията си (някои печелят и пари даже). В това може би няма нищо лошо (както казах преди, аз изпитвам само отегчение на такива "конференции", но ... "разни хора, разни идеали"). В преобладаващата си част това са едни много мили хора, някои доста колоритно облечени и взимащи се напълно насериозно. Голяма склонност към такива забавления имат артистично настроени хора -- музиканти, художници, писатели. Удоволствието често се подсилва и понякога става пълно под въздействието на известни вещества ... Когато стане дума за науката физика обаче, критериите за установяване на истината, ако щеш цялата култура на предприятието, е на съвършено друг принцип -- тук полуколичествени резултати са неприемливи, особено когато се говори от такава трибуна (Cambridge) по толкова сензационен въпрос.