За втечняването - имам предвид че това е най- малковероятния случай в системата с газа. Т.е. ако газа може да си намали ентропията от самосебе си, това ще е границата. Но забележи, ако след това се изпари от самосебе си, тогава ще можеш да спечелиш енергия. Досега никой не е наблюдавал нито едното, нито другото.
На самата течност е възможно да и се намали още ентропията, но чрез охлаждане. Ако се охлади до 0 К, там би имала ентропиа =0. В криогенната техника гонят 0 К с течен хелий.
И абсолютната нула и минимума на ентропията при нея са дефинирани от втори и трети принцип на термогинамиката. А при 0 К може и да спира движението на частицата, но движението в самия атом (вълновите процеси) не спират.
Освен това информацията която можеш да получиш от изменението на ентропията за даден процес или от ентропия в дадено състояние е малка.
Например, ако вземеш 1кг. вода с температура 70 С и го оставиш в околна среда с температура 20 С, след време водата ще изстине и ще си изравни температурата с тази на околната среда (почти). Ентропията на системата вода-околна среда ще нарасне, т.е. може да се изчисли делтаS. Но тази вода може да е в тава, може да е в термос. И в двата случая ще отдаде едно и също количество топлина, но за различно време. И в двата случая делтаS ще е еднакво. Но единия процес ще протече с много по-малка скорост, т.е.,ще е по-близо до равновесен от другия . Но изменението на ентропията няма да даде тази информация.
Не отдават ли прекалено голямо значение на ентропията.
За флуктуациите на центъра на тежеста на газа в равновесно състояние- прав си, могат да се засекат. Могат да се измерят флуктуации и на макропараметрите в точки от обема на газа. Виждал съм датчици за температура които мерят с точност до стотни от градуса.Като се оставятв някъде в помещение, на дисплейчето непрекъснато играят стойностите. Ще отчетеш че има флуктуации, но как точно ще използваш информацията?