Ами ето, представи си сега следния стъпаловиден процес:

1. Тялото /системата/ отдава, докато не си изравни параметрите с околната среда
2. Параметрите са изравнени, тялото е в равновесие, ексергията му 0, анергията - неизвестно колко
3. Допълнително въздействие в/у тялото /при който се разходва енергия, да кажем Ев/
4. Отново към т.1 /където можем да си върнем вложената енергия Ев/

На всяка стъпка от този процес в т.1. става извличане на енергия за сметка на ентропията на тялото.
Всяка стъпка може да се асоциира с "отключване" на част от енергията, текущо заключена в съответното "подниво" като част от аксергията.
Забележи, че разходваната в т.3 енергия за "отключване" може да е много малка, това зависи доколко е стабилно /или дълбок локалния минимум/ равновесието в 2. В граничен случай, когато равновесието е достатъчно нестабилно, може дори да не се влага енергия Ев, а да се изчака обозримо време за възникване на достатъчно голяма флуктуация в равновесното състояние, която да отключи част от ексергията и минаване към т.1.
Няколко примерни стъпки могат да включват определен вид химична енергия, след това атомна /колко е анергията на парче плутоний с маса близо до критичната/...
За част от всеки етап /без преходните процеси/ формулата с делтата на енергията и ентропията има смисъл.

Но, доколкото е вярно, че чрез този процес с краен или безкраен брой стъпки може да се извлече клонящо към някаква максимална крайна стойност количество енергия, то дотолкова е вярно че енергията и ентропията имат смисъл и като абсолютни стойности, тоест делтите са част от нещо крайно.

Разбира се, този процес не е "термодинамичен" /освен в някои негови части/, но това не обезсмисля въпроса за крайните стойности на ентропията и енергията.

Газът като идеализирана математическа /а не реална!!!/ система е удобен за разсъждения на едно равнище на горния стъпаловиден процес.
Ето един въпрос чрез твоето тълкуване - колко далеч все пак от равновесното си състояние може да е газа? /Тоест колко малък може да е началният обем?/
Класически - би трябвало да може да е произволно далеч.
Ако наложим долен праг на ентропията обаче /т.е. да не може да е произволно далеч/, с определени мат. разсъждения може да се достигне до "постулативния" извод, че ако газа се определя напълно от импулсите и координатите на частиците му то той е "преопределен". Или другояче казано ако описваме една частица с импулс и координата - я преопределяме - т.е. тези величини взаимно са длъжни да имат неопределеност, по-голяма от някакво число /което е много малко, в знаменател има с^2/. За съжаление по този начин е невъзможно коректно свързване с други термодинамични константи - защото те са емпирични, за реални газове.
Все пак за идеална математическа абстракция на газа, като се постулира минимум на ентропията, сигурно е възможно да се стигне до някакъв израз за h чрез други фундаментални константи като с - но не съм толкова добър в математиката, май - за да видя какво ще се получи.

Относно:
"Не знам дали от информацията за вероятните микроначини да се реализира дадено макросъстояние може да се спечели енергия. Обикновено състоянията се реализират по най-вероятния начин. До достигане на устойчиво равновесие."
Нека газа е в целия обем. Самия факт, че имаш по-точна информация за микросъстоянието е еквивалентен с това, че за теб газа е в много малко вероятно състояние /просто защото ти отличаваш това особено състояние от милиардите други - които реализират същата ситуация - газа в целия обем/. Тази информация ти ще я загубиш точно толкова бързо, колкото при аналогичния случай газа ще се разпръсне от едната част на обема в целия обем.