deltaS=k*lnw=k*lnW2/W1
Без delta формулата няма смисъл. И самото допускане на вероятност W1- т.е че има вероятност всички частици на газа заемащ обем V2 да се окажат в един момент в една част от целия обем - във V1, противоречи на доказано експериментално свойство на газа, че газовете заемат целия обем, който им е предоставен.
За себе си тълкувам формулата така: Заемайки обема V2, газа е в равновесно състояние и deltaS показва колко далече от равновесното състояние ще е газа, ако се намира в една част от целия обем- във V1. Толкова по-далече, колкото е по- малка вероятността това да се случи.
За пълната енергия в дадено състояние си прав - неопределеността е голяма.
От термодинамична гледна точка е интересна енергията, която тяло или система може да отдаде, докато не си изравни параметрите с тези на околната среда. Тази енергия се нарича ексергия, а останалата част от енергията на тялото, която не моге да се извлече без допълнитено въздействие, се нарича анергия. Ако означа анергията с А; А=Но+deltaS*To=Но+ (S-So)*To
Тук То е абсолютната температура на околната среда, а S , So и Но са съответно ентропията на тялото (системата)в даденото състояние, и ентропията и енталпията на тялото когато си изравни параметрите с тези на околната на околната среда. При изчисление на анергията, тя се получава много по-малка от Е=m*c^2 (за един килограм вода в покой, напр.) Тук ентропиите се вземат спрямо някаква отправна точка, напр. за водата се вземат
спрямо тройната точка на водата.
Не знам дали от информацията за вероятните микроначини да се реализира дадено макросъстояние може да се спечели енергия. Обикновено състоянията се реализират по най-вероятния начин. До достигане на устойчиво равновесие.