Безспорно математическите модели са били развивани /особено в началото/ с цел адекватно описание на физическата реалност.
Но, дали са независими... Ако нещата се поставят така: Доколко са зависими математиката, физическата "реалност" и нашият начин на мислене и описание... и защо се оказват "адекватни"... Нещата отиват в омагьосания кръг на философията.
Все пак, изискването за математиката е само да е вътрешно непротиворечива /според начина ни на мислене/, докато при физиката има и "външен критерий".

Интересно е, дали "реалността" е "описуема" с математически средства. Защото съвсем отворена стои и другата възможност /дори само за формални системи - Гьодел, а тук имаме и нещо отгоре - "реалност"/.

И, в кръга на майтапа, не описваме ли самите себе си, когато описваме реалността.

В този смисъл фракталите с цялата им красота са само бледо подобие на физическата реалност.