Ентропията си тежи на мястото на термодинамиката и топлотехниката. Въведена е под понятието "приведена топлина" при анализа на прав и обратен цикъл на Карно. До дефинирането и процесите са разглеждани в Р - V диаграми, в които е възможно да се изобрази работата (като площ), но не и топлината. Въвеждането на "Т-S" "h-s" диаграми е удобно, тъй като в тях като площ се изобразява и топлината и работата (като разлика м/у топлините) и е възможно нагледно да се сравняват. Използването на ентропията в термодинамиката има практически смисъл. Не мисля, че ще свърши работа в други области на физиката.
Ниските или високи стойности на ентропията сами по себе си нямат смисъл. Има смисъл само нейното изменение при процеса. Колкото по-голямо е изменението, толкова системата е била по-далече от равновесно състояние в началото на процеса. Но това равновесно състояние може да е неподреденост (при високи Т ) и подреденост (при ниски Т) . Освен това при изчисляването на deltaS температурата Т е в знаменател, така че при едно и също количество енергия, внесено в изотермичния п-с разгледан по- горе от теб, deltaS ще бъде по- голямо при по-ниска температура на околната среда (То), в сравнение с процес протичащ при по-високо То. А когато То е по- ниско, то и вероятността частиците на идеалния газ, заемащи целия обем на съда, да се съберат в единия му ъгъл е по- малка. А ти всъщност от това се надяваш да "спечелиш ентропия".
А формулата на Болцман, на която се опираш : делтаS=k*lnw - виж как е изведена; от едната страна на равното е делтаS при изотермично разширение (обема се увеличава от V1 на V2), а от другата страна на равното- термодинамичната вероятност w, която разглежда вероятността частиците заемащи обем V2 да се свият от самосебе си в една част от него V1. Коректно ли е изменение на параметър в процес да се сравнява с параметър в дадено състояние (в случая пози параметър е обема).