На теоремата на Нернст може да се даде следното тълкуване за твърди тела, при дефиниция за ентропията като неподреденост, а за Т като "взаимно хаотично движение на частиците".

Доколкото ниската ентропия при твърди тела се дължи на високата корелация между частиците, то при ниска ентропия температурата не е толкова добре дефинирана величина /като средно от корелирани величини/. При висока корелация микросъстоянието може да бъде описано с по-малко независими променливи /степени на свобода/, тоест губи се разликата между микро- и макро- описание на системата. В случая намаляването на фазовия обем се дължи на намалението на неговата размерност, и може да се очакват микро прояви на макро-равнище - каквито се и наблюдават.

Качествено различна възможност е намаляването на ентропията при запазване на размерността на фазовия обем. В случая намаляването на фазовия обем се дължи на ограничаването на интервала в който може да се менят независимите променливи на микроописанието, но техният брой остава същия. Температурата остава добре дефинирана величина, и тя клони към 0 /доколкото "половината" от независимите променливи са "импулси" и на тяхното ограничаване се дължи намаляването на фазовия обем/. Пример за това може да бъде силно разреден газ във вакуум, с достатъчно ниско ограничение върху максималната кинетична енергия на частиците.

В първия случай /а и във втория, когато намалението на ентропията се разглежда като ограничение в/у пространствените координати на частиците, а не на импулсите им, тоест високи плътности/, за мен термодинамиката /в тесния си смисъл/ излиза извън границите си на валидност.
Това е и демонстрация на твърде разтегливото понятие за "температура". С примера за "температура на кутии с газ в свръхкутия" в един от предишните ми постинги исках да демонстрирам нещо подобно.
Фактът, че явления като свръхпроводимост например се наблюдават и при високи температури, показва, че ниската ентропия /в смисъла на подреденост и фазов обем/, НЕ е свързана задължително с понижаване на температурата /в тесния й ТД смисъл/.

Разбира се, когато температурата се дефинира с експерименталното й измерване и показанията на определен тип "термометри", в нея няма нищо относително. Това ни дава възможност да унифицираме понятието за температура на система от частици и температура на лъчение, например.

Една тема за размисъл във връзка със СТО и ТД.
АКО СТО е валидна, за газ движещ се със скорост близка до с спрямо наблюдателя /или по друг начин казано наблюдател движещ се със скорост близка до с спрямо газа/, би трябвало да се направи извода, че температурата на газа /в тесен ТД смисъл/ е по-ниска - взаимното хаотично движение на частиците една спрямо друга клони към 0. Тоест, газа "замръзва" и цялата му пълна енергия се дължи на кинетичната. Ентропията също би трябвало да се счита за клоняща към 0, и този път причина за това би било и стесняването на интервала на пространствената координата. Нещо като обратен вариант на теоремата на Нернст.



Що се отнася до черните дупки, те са едно доста извратено математическо следствие от ОТО. Всякакви по-категорични твърдения в това отношение за мен са спекулативни /което не означава че в тях има нещо лошо/. В тази връзка мога да върна на Жреца забележката за разликата между математиката и физиката, която той справедливо ми отправи.
Голям произвол виждам в дефинициите за ентропия на черна дупка с площта на хоризонта на събитията й, и творенията на Хокинг за дефиниции на температура на черна дупка, черни и бели дупки и неразличимостта им, голи сингулярности и прочие. Те бъкат от противоречия /самите Хокинг и Пенроуз също са наясно с това/, при интерес можем да ги дискутираме също.

Кой, не разбрах мнението ти за минимума и максимума на ентропията за крайна система?

Моето е, че има минимум /"доказателство" за това е кв.м./.
А АКО СТО е вярна, то следва че има И минимум /в случая не се нуждаем от кв.м. за доказателство/, И максимум.