zhreca, обяснението, което даваш относно това какво е "проблем" във физиката едва ли е приемливо. Мисля не би трябвало да звучи неочаквано, ако спомена, че във физиката съществуват постижения, които са решения на неща, които в един момент са били проблеми. Това е така даже и на английски (въпреки че за целите на обучението можеш да даваш на студентите колкото искаш задачи под формата на "problems" на иначе напълно решени проблеми на физиката). Такива постижения са например I и II принцип на термодинамиката. Такова постижение е и от теб споменатата теорема на Нернст. Ако нечии фантазии водят до изводи в противоречие с тези принципи и теорема, то вината ни най-малко не е в последните. Подобни фантазии няма да накарат водата спонтанно да тръгне нагоре по хълма, както и да възкресят мъртвите от вечния им сън. Явления като току що споменатите съвсем не чакат никакво обяснение (ако съм разбрал правилно думите ти, че едва ли не всичко, макар и вече напълно обяснено от термодинамиката, би могло потенциално да има някакви други обяснения от някакви все по-нови теории (ОТО например)). Подобни явления не чакат никакво обяснение тъй като решението им е напълно известно в рамките на каквато и да е рационална конструкция (изключвам конструкции като гледането на ръка, астрология, New Age, UFO и много други подобни, които някои намират за много интересни и занимателни). С една дума, ако съгласно изводите на някаква теория излиза, че 2 + 2 = 5, то това съвсем не означава, че 2 + 2 = 4 вече не е валидно. Дали, по-скоро, не трябва да се попитаме в такъв случай, със що за теория сме се захванали ?