Дзвер1, ти питаш "от колко ниска ентропия на машината /т.е. "горивото"/ можеш да тръгнеш - при еднакви крайни състояния?". Доколкото разбирам проблема, можеш да тръгнеш от някакво състояние на абсолютна подреденост и да завършиш в състояние на абсолютна неподреденост (ако е приемливо така да се изразя). И така, оказва се, че максимална работа машината може да извърши само за сметка на обмен на количеството топлина TdS с околната среда, без да се изменя вътрешната й енергия. Значи само нарушаването на подредеността е достатъчно, при обсъжданите условия, да има за резултат извършване на максимална работа. Това като че ли наподобява любимия на zhreca "вечен двигател" :-). Не забравяй обаче, че за да се възстанови веднъж нарушената подреденост, трябва, обратно, да се изразходва еквивалентно количество работа. Жалко, не се получи "вечен двигател" ...

Примерът ти с динамита като че ли също не помага да се разбере проблема. При динамита просто имаме превръщане на енергията от един вид в друг (и то в еквивалентно количество) -- напр. енергия на връзките в механична енергия и т.н. Тук имаме налице закона за запазване и превръщане на енергията. В случая, който обсъждаме (при dU = 0), като че ли бихме могли да извличаме енергия и да вършим работа непрекъснато за сметка на един океан от енергия и то в количество далеч превъзхождащо наличното начално количество енергия в системата (забележи, буцата динамит съдържа точно определено количество енергия и нито Джаул повече). Както видяхме в предния параграф обаче, тази наша надежда за безкрайно получаване на "безплатна" енергия угасва още в момента в който разберем, че трябва да възвърнем неподредената система обратно в подредена такава.

В подобен смисъл са забележките и по останалата част от постинга ти.